Объркано и неясно формулирано запитване

От няколко дена в главата ми се върти цитат от книга, но не си спомням нито книгата, нито ясно помня цитата. Даже името на жената, за която се говореше, не помня, но много искам да се сетя, така че ударете едно рамо, ако можете, и ще съм ви много благодарна.
В общи линии идеше реч за човек, чието сърце е разбито и обяснява, как го е залепил с лепило. Цитатът беше нещо от сорта на "*името на жената* беше това лепило".
Не ми се смейте много. Много искам да се сетя... помагайте, puh-leasee!

Ъъ, не успях да го намеря в гугъл, нонамерих нещо подобно:

Доктор Любов

- Нека ти помогна поне да го събереш! – каза гузно той и понечи да клекне.

- Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода.

Беше се разпиляло на хиляди парченца, когато той каза, че го е страх от чувствата му към мен.Станах, отворих вратата и извиках:
- Хайде, страхливецо!Махай се!И да не си посмял да се върнеш!Изчезни веднага!

Той си тръгна.Аз събрах счупеното си сърце в една кутийка и тръгнах да търся нещо, с което да го залепя.Видях една книжарница и влязох.
- Имате ли лепило, с което да залепя това счупено сърце?
- Вече не.Спряха ги от производство. – каза нелюбезно и безчувствено продавачката.

- Хубава работа!А сега какво да правя?Как да го залепя?
- Занеси го в клиниката на д-р Любов.Аз така направих.Моето още е там.

Тя ми даде адреса и аз вече бях в клиниката с моето счупено сърце.На рецепцията любезно ме посрещна медицинска сестра:
- Добър ден!С какво мога да Ви помогна?
- Търся д-р Любов, за да залепи счупеното ми сърце. Казаха ми, че само тук могат да ми помогнат…

- Дайте ми го, ние ще се погрижим за него!
- Как ще Ви го оставя?Аз с какво ще чувствам? – дръпнах се изплашено аз.

- За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме.
- А кога ще е готово?Кога да мина да го взема?

- Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно.Не мога да Ви кажа някакъв срок.Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете!Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов.Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно.

Тръгнах си от клиниката без сърце.Хапчетата не ги пия.Още си чакам сърцето.Дано д-р Любов ме потърси скоро...

Ох, и аз толкова го Гугвах, ама напразно. Не е това, но ти благодаря много