Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки... |
| | Разни драсканици | |
| | Автор | Съобщение |
---|
ppurple
Брой мнения : 11 Age : 28 Registration date : 28.07.2012
| Заглавие: Разни драсканици Съб 28 Юли 2012, 19:18 | |
| Не знаех къде точно да я постна тази тема, това са разни мои драсканици. Всъщност главно търся мнение и се надявам да получа, за да знам какво трябва да променя и дали в действителност правя нещо. Благодаря Ви за вниманието. (: И силно се надявам на Вашата усложливост. nqkvonikvo.blogspot.com/ блог Цвят Цветове, блясъци, звуци, сякаш времето се е ускорило, а ти не се движиш. Колко му е нужно на човек да осъзнае какъв е, какво иска и защо. Lucky strike, недовършен строеж, поляна, залез, София, Витоша, приятел. Оказваме се в ситуации, неспособни да преодолеем. Понякога се чудя на някой пука ли му? Надали. Кървава луна, пълнолуние, звезди, няколко пияни индивиди на поляната, ние на строежа и подходяща музика. Преосмисляш целия си живот в последните няколко дни, седмици, месеци, година. Щеше да е прекрасно, ако можехме да щракнем с пръсти и да се отърсим, да се отърсим от всички казани думи, от всички целувки и обещания. Губим смисъл, губим цел, губим разум, губим всичко. Спираме, а времето тече. Не ни чака. Искам да живея вечно в този момент. Момент далеч от всичко, момент далеч от ужасни слухове, от скандали, от пари, от всякакви проблеми, от хора. Ако някога бих могла да си избера момент , в който да умра, то това би бил този. Далеч от всичко, кой ще разбере, кой ще ме намери? Празнота и емоции. Сблъсък от това, че нямаш сила. Не би могъл да промениш нищо. Ще ми се да беше толкова лесно като преди години, когато като исках нещо трябваше просто да се тръшна, да се разсърдя и разплача и го получавах, но от доста време не съм малко дете и това е невъзможно. Just say you love me now And forget this whole row Just save your energy For making up with me…Но не може, нали? Не бих променила нищо. Sometimes love is not enough and the road gets tough.Това са редове, които няма да достигнат теб, няма да достигнат никой, редове на тъга, редове на липса. „Обичам те.“ Покрив, Lana, цигари. Една част от мен, сякаш си тръгна с теб. А тя ми трябва, върни ми я. Бездарността ми е изместена от емоцията, толкова колкото да го прави поносимо. Още когато те видях за пръв път усетих, че ти ще си това , което си в моя живот. Тогава не го знаех, но усещането никога не лъже. Ако бяхме само аз и ти, щеше ли да е различно? Погледът ми е устремен в нищото и единственият ми смисъл е гледката. Бих се родила, живяла и умряла в този момент. Момент на откровеност, защо не можем да сме такива, защо не сме искрени, защо забравяме, защо губим вярата, защо светът е такъв. Поколение, чието олицетворение може да е точно първия етаж на този строеж. Бутилки, графити, кондоми, наркотици, порутени стени, мръсотия, тъмнина и нестабилност. Ние сме наказани да влачим товара на „прехода“, ние сме използвания кондом на хипи движението, спринцовката на 90-те. Бих искала ти да видиш мен такава каквато съм, същността ми, защото ти си единствения, на който бих се отворила до болка, защото ти си ти. Ти си моя най-добър приятел, най-обичан човек, най-мразен и най-голям враг. Ти си ми всичко и си ми нищо. Ти си моята искра и моята смърт. Мразя и обичам всичко в теб. И никога няма да разбереш. If I lay here If I just lay here Would you lie with me And just forget the world?
Forget what we're told Before we get too old Show me a garden That's bursting into lifeНуждая се от бягство, нуждая се от въздух, нуждая се от свобода, нуждая се от теб. Всички празни думи, забравени обещания, оставаме непознати в един наш нов свят. I will never bother you I will never promise to I will never follow you I will never bother you
Never speak a word again I will crawl away for good I will move away from here You won't be afraid of fearСпомни си всичко, изживей всичко, сънувай всичко и тогава се сети за мен. Тогава ми кажи имаше ли смисъл? За мен винаги ще има и аз винаги ще съм тук. Защото това е моето наказание и дар. Мразя себе си, мразя тези светлини, мразя тази празнота. Луда ли съм? Това всичкото сън ли беше? Сън от който аз се събудих на този строеж. Навярно, да. Търси ме, тичай по стълбите, пей, скачай, усмихвай се, целувай ме, милвай ме, гледай ме в очите. Надали. Ще забравя. Надали. Спомни си и ела да ме намериш, аз ще бъда тук. Ще чакам на този строеж, докато времето започне да се движи и за мен. We were born to die.[center] | |
| | | Riddle Nessuno
Брой мнения : 8678 Age : 29 Localisation : Plovdiv Registration date : 04.01.2008
| Заглавие: Re: Разни драсканици Вто 31 Юли 2012, 17:11 | |
| Прочетох няколко твои неща и ми харесаха. Безспорно любимото ми е "Градина", много точно улови и моите чувства, направо все едно описа мен и вътрешния ми свят. Един вид преоткрих себе си в произведението. Заплувах в приказните фантастични светове, всичко стана магическо покрай мене. А завършекът придава доста голям емоционален заряд! И песничката, която беше добавена, тя е черешка на тортата. : ) Нененен, сериозно, просто е страхотно!!!!!!!!! Хм, абе аз никога не съм била много добра в коментарите, за което се извинявам. _________________ Nihil verum est licet omnia.
| |
| | | ερsilonε
Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009
| Заглавие: Re: Разни драсканици Вто 31 Юли 2012, 17:49 | |
| човечеееее, уникалноооо!!! много рядко нещо ми харесва, но това е прекрасно. нз сид за какви неща говори, само цвят има, нооо... прекрасно. пусни още! - Цитат :
- Ние сме наказани да влачим товара на „прехода“, ние сме използвания кондом на хипи движението, спринцовката на 90-те.
лайк ит. | |
| | | Riddle Nessuno
Брой мнения : 8678 Age : 29 Localisation : Plovdiv Registration date : 04.01.2008
| Заглавие: Re: Разни драсканици Вто 31 Юли 2012, 17:51 | |
| четох едно от произведенията в блога й, дала е линк за него :Д _________________ Nihil verum est licet omnia.
| |
| | | ερsilonε
Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009
| Заглавие: Re: Разни драсканици Вто 31 Юли 2012, 18:00 | |
| да, аз видях по-късно.
абееее...единствената ми забележка към нея е, тази която и учителят ми ми казва постоянно. пробвай да пишеш разкази. :Д :Д :Д аа да... иии наистина се надявам да видя нещо твое, което не е свързано пряко с любовта. знам, че е трудно, но все пак ми се иска, защото пишеш много красиво и истински. | |
| | | Riddle Nessuno
Брой мнения : 8678 Age : 29 Localisation : Plovdiv Registration date : 04.01.2008
| Заглавие: Re: Разни драсканици Вто 31 Юли 2012, 18:01 | |
| - Цитат :
- пишеш много красиво и истински.
exactly _________________ Nihil verum est licet omnia.
| |
| | | ppurple
Брой мнения : 11 Age : 28 Registration date : 28.07.2012
| Заглавие: Re: Разни драсканици Чет 02 Авг 2012, 15:24 | |
| Радвам се! Аз имам доста други неща, ама като че ли чакам да мине някакво време, че да ги постна :Д Благодаря ви много за вниманието (: (: | |
| | | ερsilonε
Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009
| Заглавие: Re: Разни драсканици Чет 02 Авг 2012, 15:29 | |
| давай без страх! (((: направи си темичка в потребители да ти задам няколко въпроса, че да не прая спам тука (: | |
| | | Riddle Nessuno
Брой мнения : 8678 Age : 29 Localisation : Plovdiv Registration date : 04.01.2008
| Заглавие: Re: Разни драсканици Чет 02 Авг 2012, 16:45 | |
| Знам, че е спам, нооо не знам къде да питам иначе: Това на аватара ти ли си? Защото ако си ти, да знаеш, че косата ти е страхотна! _________________ Nihil verum est licet omnia.
| |
| | | ppurple
Брой мнения : 11 Age : 28 Registration date : 28.07.2012
| Заглавие: Re: Разни драсканици Чет 02 Авг 2012, 19:37 | |
| Благодаряяя, принципно е абсолютно права, но такава става, ако съм спала на кокче :Д | |
| | | ppurple
Брой мнения : 11 Age : 28 Registration date : 28.07.2012
| Заглавие: Re: Разни драсканици Чет 02 Авг 2012, 19:39 | |
| - еличка написа:
- давай без страх! (((:
направи си темичка в потребители да ти задам няколко въпроса, че да не прая спам тука (: направихх :д | |
| | | ppurple
Брой мнения : 11 Age : 28 Registration date : 28.07.2012
| Заглавие: Re: Разни драсканици Вто 14 Авг 2012, 20:49 | |
| http://nqkvonikvo.blogspot.com/2012/08/blog-post.html нещоо новичко, не е нищо специално .. все пак Морски трепети
Забила нос в лаптопа прекарвам последната си вечер на морето. Часът е два и половина, а аз съм далеч от каквато и да е била мисъл за сън. Излежавам се мързеливо с лаптопа в скута и се наслаждавам на лекия полъх идващ от прозореца ми и звука на разбиващите се в брега вълни. Чувствам се абсолютно отпусната, сякаш всеки проблем, тежки мисли или по-сериозно размисли са отплували на дъното. Тялото ми е изтръпналo и не желая да правя никакви по-сериозни движение освен да чаткам на клавиатурата или най-много да запаля цигара. Как ли ми се получи това море? Сносно и това най-вероятно се дължи на факта, че все пак ми липсва нещо или по-точно някой. Винаги съм успявала да издържа по три/четири дни на море и толкова ми стига, предпочитам планина. Това всъщност може би е и първата ми спокойна вечер. Сама, на последния етаж на хотелчето, в което сме решили да прекараме почивката си това лято. Какво успях да направя за 7 дена? Да се попеча, да изпуша приблизително 5 кутии на спокойствие (с което не се гордея особено), да изпия няколко коктейла на плажа и в някое нормално заведение вечер (а такова си е чиста рядкост!) и да се къпя на дъжд. Няма по-страхотно усещане от това да се гмурнеш, да излезеш и да те посрещне топъл, приятен, летен дъжд. Имах чувството, че всичко беше на забавен акт, като в някой филм. Сякаш валеше толкова бавно и спокойно, не бързаше за никъде, не му беше нужно, сякаш галеше земята и морето. Всява някаква специфична носталгия. Всъщност сега като се замисля се разколебавам дали искам да се върна в София или не. Защо ми е, там ме чакат проблеми и проблемни хора, от които в момента успешно успях да се отърва. И все пак… Пътува ми се на далеч, по чужди страни и градове, островчета или забутани в гората селца. Бих оставила всичко, но рано или късно сигурно ще ми домъчнее. На човек му домъчнява даже за проблемите, които е оставил, а и всеки рано или късно се връща там, където първоначално е тръгнал. Минавам на Oasis и на една по-конкретна тяхна песен. Maybe you're the same as me We see things they'll never see You and I are gonna live foreverПреплита се с шума от вълните и въпреки всичко успява някак си да заглуши „прекрасния“ поп-фолк дрънчащ на макс от някоя крайбрежна дискотеката. Някак си точно в този момент никаква дискотека, клуб или купон не би могъл да ме впечатли или изкуши. Чудно как това може да се чуе от една 17 годишна, имайки предвид, че главната им клиентела е от мои връстници. Пия собствено ръчно направено мохито и се местя на терасата, така и не успях да усвоя как точно да го направя. Не, че е толкова сложно, но това като цяло не ми пречи все пак да го изпия. Гледката ми е към морето, небето е чисто. Какво повече би желал човек? Доволно седя, потънала в мисли за пътешествия, докато не получавам смс носещ себе си обещание за едно хубаво завръщане. Ето колко е достатъчно на човек да се разубеди и да реши, че все пак е по-хубаво да се върне. Един смс, няколко думи – нищо повече. Може би и това чаках, може би затова толкова лесно се реших. На сутринта багажът ми бе готов и след една цигара и един малко по-продължителен студен душ тръгнах за София, там, където явно ме чакаше нещо повече. | |
| | | ppurple
Брой мнения : 11 Age : 28 Registration date : 28.07.2012
| Заглавие: Re: Разни драсканици Вто 04 Сеп 2012, 23:30 | |
| За много и малко
Имам нужда да се утърся от всичко случващо се около мен. Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сумати обвинения по мен още с отварянето на вратата. Ако зависи от мен наистина нямаше да съм на тази спирка, ако зависи от мен щях да съм далеч от тук. Нейният проблем е параноята, моя грешки от миналата година – неизбледняващи в нейното съзнание. Безсмилено е да й казвам, че съм друг човек, въпреки че и тя го вижда. Но може би звуча толкова смешно колкото две момиче, които дочух в тролея , като едната се хвалеше на другата, как майка й и махнала гпс-а или каквото и да е там и другата я хвали какъв нов човек е и колко зле била и как последния път й изкарала акъла с тая пяна, която излизала от устата й. Да вметна – бяха на четиринайсет. От рейса ми няма следа, а чакам вече 20 минути на спирката. Пуша втора цигара и не ги спрях,да. До мен се доближава мъж, очевидно пиян, който започва да ме дърпа към блоковете зад спирката. Била съм много красива. Надали. Никога не съм харесвала пияни хора, но напоследък почна да ме отвращава и самата идея за алкохола, след богат опит от върли алкохолици около мен. Някои гледки са ми причинявали такова отвращение, че с месеци не можех и глътка бира да изпия, а по едно време може да се каже, че често ми се случваше. Не си правете грешни изводи, не се въргалям по улиците или нечии апартаменти. Дърпайки ме, даже не се почувствах уплашена, почувствах се погнусена и обидена. Не към човека, към жеста, към алкохола. Появи се трети индивид, който се изяви като героя, спасяващ младата дама в беда и така свърши премеждието ми на спирката. Качвайки се в рейса се замислих за самия човек, за неговия живот. Алкохолът променя хората до неузнаваемост. Приповдига, чувстваш се щастлив и весел и за какво по-точно ти е нужен алкохол? Да бъдеш това, което трезвен не можеш? Да си по-отворен, по-социален, да не си задръстен, а после да съжаляваш за повечето от направените и казани неща. Ненавиждам и изпитвам невероятна погнуса и все пак пия. Може би е нещо като самобичуване, не знам и честно казано няма и да разбера. Имам нужда е да остана сама със себе си, а това е единственото, което никой не ми позволява. Нужно ли е да ме питаш какво се случва между еди-кой-си и еди-коя-си? Или още по-нужно ли е да ми разказваш кой какво направил? Или да ми кажеш „Да, ти знаеш, ти винаги знаеш всичко, айде кажи“ и да знам, не ми се занимава и не ме питай. Схема с пари, липса на такава, свита кутия „Merilyn “ от баба ми, която не си тук за няколко дена и далавери със спане в нечий симпатичен апартамент в Центъра. По-жалко не мисля, че може да стане. Пореден ден. Същата спирка, доста по-рано. Спор между двама мъртво пияни за 30 лева. Единият му ги бил свил и сега лъжел. Тръгва да удари другият, но вместо това пада на земята. Друг случай излизам от вход на блок, а там на стълбите ме пресреща мъж лежащ на земята, толкова пиян, че даже е успял да се напика. Не разбирам кое би било приятното на такава ситуация, хубави истории правили, надали. Пияният ти поглед е нещото, което непонасям в теб и в него. У дома, часът е 21, а аз мразя всичко и всички. Както и те мен в този момент. Любовта, привързаността, омразата, тъгата винаги са взаимни, но не в еднакви количества, а и от там великите човешки саги. Мисълта и съзнанието ми са в крайно нетрезво състояние без поглъщането на каквото и да е било. Бих хванала колелото си и бих тръгнала там, където то ще ме откара, още сега. Без телефон, без никаква връзка. Винаги съм била крайно пазеща и егоистична към времето, което отреждам за себе си, времето в което карам колело и гледам залеза, времето в което чета, времето в което се наслаждавам сама на прекрасния ден. Лесно можеш да ме изкараш извън нерви, прекъсвайки го за едното нищо. А аз принципно спадам към спокойните и толерантни тип хора. През този период на усамотение се чувствам най-празна ( и да това е думата, която най-добре го описва). Тази празнота включва една перфектна комбинация от всички чувства, които са ми познати. Като цяло моя малък рай. Може би съм прекалено голям нарцис, а може би прекалено вглъбена в себе си – не знам. От навлизане в това пространство в моемнта изпитвам неприязъм към теб, който го четеш, който и да си, към човекът, който е решил да си покаже певческите данни в съседния двор, към човекът, който се прибра към 20 и към човекът, който смята, че дребните обещание и отговорности нямат никаква тежест. Към теб, и теб ,и теб , и теб. Към теб, който ще харесаш това и към теб, който няма. Към теб, който ме наблюдаваш през терасата и към теб, който звъниш да ми съобщиш поредната „топ новина“. Мнението ти, положително или не, прави завой и пропуска станцията си. И на кого му пука? Ще мразя, докато не се събудя утре сутринта и започна да обичам пак. Надяваш ли се?
| |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Разни драсканици | |
| |
| | | | Разни драсканици | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|