Понякога сънувам те,чувствам те
и любовта ти пареща
и устните молещи,
сърце студено
всичко ще е казано-простено.
Като кубче лед съм в ръцете ти ,
но всъщност ти си ледената
каква ирония, каква съдба
и сблъскват се двата ни свята
белязана завинаги душата.
Падам на колене,моля те,крещя
и бавно сякаш умирам,
но ти не ме чуваш.
Ти живееш в собствен свят
боли ме,но аз те искам пак.
Картини,ти,аз,бели завеси,черно бяло....ето пак КЪДЕ СИ ?!
Губи ми се всичко,стоя на пода
опитвам да събера парчетата стъкло
порязвайки се на всяко едно,
както реже и спомена.
Очите ти,гледам ги-давя се.
Ръцете ти ,докосват ме-парят те.
Устните,рисуват те,галиш ме.
Картини,ти,аз,бели завеси,черно бяло....ето пак КЪДЕ СИ ?!
Отварям очи,задишан съм,
обръщам се ,няма те.
Сърцето тупти ,душата скърби .
Сън било-но пак боли.
Мирена Георгиева