Мислите ми през последните 10 минути нахвърляни в това есе
Защо ли всяко момиче ,което прояви интерес към мен бива отблъсквано...Защо ли?Защото все още я обичам..обичам я повече от себе си..обичам я повече от всичко на този свят..тя е животът ми и без нея аз съм празен..невъзможно е да бъдем заедно отново..нейният живот е продължил без мен..тя даже не ме помни..а може би ме помни ,но не мисли за мен..а може би се сеща ,но не и колкото аз..мразя я..съсипа ми животеца..унищожи ме..през последните 4 години не е минавал и момент в който тя да не е в мислите ми..нещо ужасно се случва в мен..всички тези чувства се събират на едно..защо ли пиша тези думи..защото нямам цел в живота..без нея аз съм едно нищо..обичам я..все още я обичам..защо питам аз?..кого питам въобще..защо Господи ми даде такава мъка..с какво съм я заслужил..защо сърце мое преживяваш все още раздялата..защо съдбата ми е да съм без нея..защо въобще пиша всички тези неща..та те трябваше да са скрити дълбоко в мен..където да набират сила ,докато един ден не се взривя..защо ли трябва да ги споделя..така ли ще се освободя от тях..не..не виждам край..не са и намалели..същите както преди 4 години..абсолютно същите..мразя се за това ,което си причинявам..мразя я за това ,което ми причинява..но я обичам..безумно много..не го заслужава..не заслужава и капка от това..а може би го заслужава..не бива да разбира..разбере ли какво ми е ще ми се присмее..“МИНАЛИ СА 4 ГОДИНИ ТИ ЛУД ЛИ СИ“..това ще са думите и..не съм луд..човек съм..обичам..обичам я..мразя я..искам да съм с нея..искам да ме обича..тежко ми е..живота ми е празен..празен и повтарящ се..едно и също..всеки ден фалшивите усмивки ,шегички ,бъзици..всеки ден правейки живота на другите забавен и поносим..има друга..има други..никога нея..неповторима..последната част от моя пъзел..незавършен..без нея се чувствам незавършен..празен..обичам я..ох колко много я обичам..липсва ми..не съм я виждал от година..липсва ми всичко в нея..искам да види тези думи..не искам да види тези думи..ще ме сметне за луд..та това беше детска любов..как е възможно..бяхме на 16..обичах я..все още я обичам..не и капка по малко..даже повече..не трябваше да се случва това..по-добре никога да не бях я срещал..ах Господи защо ми го причини това..тъгувам за глупости..такива неща се случват по света ,че представа си нямам какво е мъка..и в същият момент съм най-тъжният човек на земята..как е възможно това?..това е моята мъка..няма кой да ми я отнеме..освен тя..обичам я повече от себе си..само тя може да ме спаси от този АД..бих и дал всичко..наистина бих..бих опитал отново..но тя не би..никога отново..може би се сеща за мен..от време на време..какво ли си мисли..искам да се разделят..искам го повече от всичко на света..искам да не е с него..искам да е с мен..защо?..та тя е щастлива..заедно са от година..няма начин да не е щастлива..а ако не е..обичам я..връщам се към тези дни в които бяхме заедно..невероятно щастлив..непонятно щастлив..тя преобърна света ми..боли ме като се сетя..как можах да съм такъв глупак..аз съм виновен..но стига..стига толкова болка..предпочитам да не съм човек..не искам да чувствам това..не искам да чувствам любовта..никога повече..обичам я...