апф
аз лично си обожавам ДТ "Стоян Бъчваров" (варненския театър)
София успя да ме поразочарова, не смъртоносно, де, но достатъчен е фактът, че за пръв път в живота си ИЗЛЯЗОХ от постановка на 20-та минута. "Късмет по дяволите".
Наистина по дяволите, но не и късмет. Не гледайте това нещо. "По Джак Керуак и Чарлз Буковски" може да грабне вниманието ви като фраза, но н е д е й т е
това даже не е пиеса, то е обида
Гледайте "Пухеният". Гледайте "Паметта на водата".(!)
Гледайте "Малка пиеса за детска стая"
Аз лично на последните две бая ревах, особено на Паметта- ревах, както не съм ревала от години, ако изобщо съм ревала така.
Гледайте "Страсти под брястовете".
гледа ми се Фауст, страшно, макар че съм го гледала поне 3-4 пъти.
магията започна като цяло с "Истории на обикновената лудост" при мен. Дадоха ми безплатен билет. След две вечери отидох на "Макбет". Бях на 16. И така се започна.
театърът заема специално място в живота ми (не само защото най-близката ми приятелка се занимава с театър)
вече и самата дума не ми звучи като обикновена дума, звучи ми като заклинание, с което трябва да се борави изключително внимателно.
Искам да живея там някой ден, да спя на червените столове пред алената завеса, под високия таван с масивния полилей, може би върху сцената, която винаги изглежда стара, натежала от години и сълзи, смях, живот, смърт.
аз обичам театъра, това е, това е всичко.
всъщност
ето това е всичко, което трябва да знаете
„Аз и Театърът сме едно! Аз живея и умирам в Театъра. Всяка вечер.
Аз се раждам в Театъра и Театърът ме преражда. Неговите рани откривам върху тялото си.
Аз притихвам в Театъра. Аз крещя волята си за живот в Театъра.
Ако аз остана бездомен, Театърът ще ме приюти.
Аз усмирявам гласовете и лицата си в Театъра. Извън Театъра, Аз съм минувач - поредният.
Аз съм Театърът, защото Театърът е вътре в мен – завинаги.
Дори когато Театърът лаконично се е простил с мен, благодарил ми е за потта и смъртта на сцената, благодарил ми е за хилядите сънища и въздишки, за язвата, за болката в слънчевия сплит, за старата мускулна травма, за посивелите коси, за треската преди началото на всяко представление...
Аз и Театърът сме едно, защото Аз живея и умирам в Театъра... Всяка вечер...”
