водите ли си дневник?

да <3 от 9 години
пиша пълни глупости. понякога разказвам за неща, дето са станали, ноо най-вече мрънкам и си оплаквам живота или се обиждам за това какъв съм идиот /и мързел/. xD
но обичам да пиша, защото ми действа успокояващо, хъх. дори ако нямам дневник наблизо, пиша на някакви хвърчащи листове или по тетрадки, просто имам нужда от това.

аз пък сравнително активно водя дневници от 8-ми клас. преди това водех доста рядко. 
има седмици, в които секи ден пиша. има месеци, в които дума не написвам. но без тефтера в чантата си не тръгвам никъде. имам сума изписани тетрадки и тефтери само с мисли, мисли, мисли, какви ли не. 
понякога какво съм правила през деня, понякога лиричски отклонения. когато почне уч. година винаги барабар до излиянията ми се мъдрят разни планове. редовно си оставям дневниците по чина, но никой не го ебе и предполагам винаги ще си остане така, за което съм мега щастлива. 
преписвам си цитати от книги, пиша си текстове на песни, лепя си понякога разни неща. 
просто го правя, дори понякога се насилвам, защото чувството да отвориш страниците на някой стар тефтер, да ги подушиш и да прочетеш колко глупав примерно си бил тогава е незабравимо приятно. 
е, има 1 дневник, който не смея да отворя да чета, защото е целия изпълнен с някви мисли, които са доста измислени и сътворени, неверни и прочие и не искам да си спомням точно за този ми период, затова не знам защо стои там. 
не мисля, че някога ще го прочета. мисля, че просто ще си стои там изписан като че ли напразно, само за да ми припомня, че всички правим грешки, които предпочитаме да изтрием от паметта си.
но да. обожавам да пиша дневници. такова прекрасно чувство. онзи шумолящ звук от изписан лист с химикалка <33 
уникално е.
надали ще спра някога. понякога се ядосвам, че не съм писала с месеци, защото на човек винаги му е любопитно какво е милел примерно в ТОЧНО онзи ден. 
друго хубаво е, че винаги можеш да видиш какво си правил и дори дните ти да се смесват и да смесваш събитията, мкожеш да си ги наредиш пак. 
но пък когато не пиша с дни, седмици или месеци се успокоявам, че някои хора пък изобщо не пишат, а много искат и все не се получава. 

П.С. за мен блогването не е удобно, защото винаги има нещо, което не бих искала да лъсва през целия свят, а само в моята тетрадка. 

ох, тва май ми е малко болна тема, съжалявам за дългия пост. :Д

Sid написа:

Усещането от допира на химикала по белия лист, господи, понякога си купувам тетрадки, просто защото изглеждат толкова изкушаващо, бели, дебелички и чакащи да бъдат запълнени с душата ти.

Точно. Бтв, да пиша есета и разкази на лист е мъчение. Но да пиша дневник на комп също ми е мъчение. Толкова по-лесно ми е да си излея душата на някой лист. А и е в пъти по-красиво!

мне. най-често просто избирам една химикалка, която ми е удобна и пиша с нея 1 или 2 месеца докато не я изпиша. после с друга и така до безкрай.
но да имам една специална, да и сменям писеца и прочие... абсурд.
и с хубави химикали не мога да пиша. нон-стоп се разсейвам от това, колко са хубави и не пиша качествено. 
бтв от германия си купих еднин тефтер, ше го снимам да ви го покажа. 17 евро, ама си заслужаваше според мен, щото аз си казах, че без тефтер няма да се връщам от там.

ооокей... започваме. исках да ги направя да се виждат направо, а не да кликате, ама не се получи нещо. беше по-лесно когато си виждах кодовете :// дано не ви оттегча много и ако изкарате до края, упоменете го, за да ви похваля за упоритостта :Д :Д

това са всичките ми дневници подредени по това как съм ги писала. липсват няколко, защото не можах да ги намеря в бъркотията :Д

(синия ми е от 8-ми клас)
(червения е май малко от 9-ти)
(има един тефтер дето няма мн в него, не и него не можах да намеря, той май хваща също 9-ти клас)
(розовия е на Есприт, взех го на намаление от 20 на 10 лева и хваща 10 клас)
(онзи с цветето е само първия срок на 11 клас)
(има един липсващ дневник, който нещо ми чезне)
(този дето е първия на втория ред хваща посл. месеци от 11 клас)
(този с жирафа хваща посещението ми в Германия и само един ден, в който съм била в БГ, посл. време не ми се пише. да кажем, че нямам сили да пиша в него. сиг на морето ше пиша)

тук съм ги отворила, за да добиете бегла представа какво се случва в тях

малко различен поглед върху тях

тук, до едно известно време си записвах разни цитати, но вече спрях

да видите цитатите :Д

този от германия

да го видите какъв е бебчо отвътре (даже си купих разделител за него, ще го видите по-късно)

има си таково отзад, за някви работи, от кога си мечтаех да се сетях да направят такова, моите кошчета бяха ужасни.

разделителя, които е от ония дето се мърдат насам-натам. и е някъв супер сполучлив, щото вълците ако ги гледаш мн време се едно излизат. супер добрите <33

подаръка на г-на ми по литература

ето да го видите отгоре тоз подарък

ооо, мерси. за жалост ноктите ми са ужасни и мееега меки. 
а и не мога да ги пазя. сложих си гел. 
хората стоят без драскотина по 3 седмици, аз ги изпочупих, олющих и какво ли не. 
според мен е заради практиката, мъкненето на куфари, басейните, удрянето ми в някви работи без да искам... 
много ми е трудно с тез нокти :Д

иначе се радвам, че вдъхновявам някой. иначе и моите приличат на баници, просто факта, че са изписани и рисувани ги прави по-яки. 
аз лично пиша в дневника си, "знаете ли какво се случи, айде лека нощ от мен", се едно някой ще го прочете. 
но най-вероятно като пукна някой ще се наеме, знам ли. 
само ше ми е тъпо понеже в мн дневници съм писала такива самозаблуди, че после като чете следващите ше си каже: глей я тая как е забравила сичко и се лъже за някви неща.
дори аз нз за какво се лъжа.
относно химикалките, винаги е зависело според хартията. 
трябва хартията и химикала да си пасват. имам си отделни любими хартии, моливи и химикалки, но тва не значи че са съвместими :Д
обичам вестникарски листове адски много, но никога не пиша дневници на тях, не е красиво.
обожавам тънки писци, изглежда красиво, но никога не пиша с тях, защото думите ми се сливат и се четат трудно. 
и обожавам да пиша с молив по бели листа, но не го правя, защото много лесно се трие. 
в общи линии всичко, което обичам, не го правя в дневника, защото или не е практично, или не стои добре. и винаги съм доволна от крайния резултат. 
пък и винаги има училище да ги направиш горните неща. :Д

хораа, това е толкова яко и толкова лично
като видя чужд дневник и... все едно ми доверяват нещо мега съкровено xD

lonewolf написа:

аз лично пиша в дневника си, "знаете ли какво се случи, айде лека нощ от мен", се едно някой ще го прочете. 
но най-вероятно като пукна някой ще се наеме, знам ли. 

100% същата работа и при мен. Даже дневниците ми имат имена... И си пиша примерно "Знаеш ли, Мона..." Тази идея да си кръщавам дневника я взех от книжката "Аз съм един сън", която е страхоотна... там има побликувани рисунки, есета, дневници и други неща на едно българско момиче, което е много талантливо и е страхотен човек, но когато е на 14, загива при пътен инцидент... И книгата е издадена в нейна чест... и ми е била страшно голямо вдъхновение.
А иначе въпреки, че нямам против да ми четат нещата след като умра, ужасно, ама ужасно много се страхувам някой от семейството да не ми намери дневниците сега. о.о Вкарвам си някви паранои понякога... За 1 дневник съм сигурна, че брат ми го е виждал. И е гадно. Правя се, че нищо не е станало...
Това да ми четеш дневника, е все едно да ми гледаш в душата. Не знам защо, но съм страшно потайна за личните си преживявания, чувства и мисли, обичам да ги крия. Имаше една тема за гледането на хората в очите - ами аз просто не мога, наистина не мога да гледам почти никой в очите. xD Все едно веднага ще разбере всичко за мен, само с един поглед.
Имам към десетина изписани тетрадки, но не винаги са някакви хубави, скъпи и т.н. Случвало ми се е да пиша в съвсем, съвсем обикновени тетрадки, в каквито пиша и в училище. Някой път може да ги снимам и и аз да покажа. xD
Иначе, Ели, яко е тва, че си рисуваш и лепиш някви неща. Аз мноого рядко го правя. Като рисувам... главно са някви драсканици, завъртулки. 
А моите дневници стоят в дъното на един шкаф и мноого се чудя кво ще правя с тях, като си тръгна от вкъщи. xD Доколкото познавам майка ми, веднага ще тръгне да разчиства, а аз просто не искам да ги вижда. Ама е тъпо да си ги нося всичките някъде с мене, особено ако ида в чужбина, хаха. 
Колкото до блоговете... и това не правя и не вярвам някога да се случи. Както споменах, предпочитам да си пазя всичко за себе си.
За мен е почти все едно дали пиша на хартия или на компютър, като имам какво да казвам. Към година си водех електронен дневник, ама после пак минах към тетрадките. Не знам. А пиша с каквото ми падне.
И да.
Да живеят дневниците.

Мен никога не ми е пукало чак толкова много дали някой ще прочете нещо. Може и да са чели, може и да не са, не ми пука. 20 дена ме е нямало, и да са ги чели не ми дреме. Но много се съмнявам да са. Аз си взех последния изписан с най-скорошни събития, другите са прекалено отдавна били че да е толкова важно. 
Относно рисунките, специално съм отворила на някакви по-забавни странички, с годините рисувам все по-малко и пиша все повече. В най-новия има само една рисунка най-отзад дето я виждате. 
Моята най-добра приятелка пък си пише Dear Diary, 
супер странно ми е. 
И на сичкото отгоре винаги се помества в една страничка. На мен ми трябват мининум 2 листа, понякога стават и 4...

хихи, дано е било успешно промиването на мозъка ти :Д :Д
страшно яко е да гледаш нещо написано и да си е лично твое.

щях да пиша подробни излияния на мислите ми,
no progress,
i gotta change that
like 23529352 thousand damn things in my life as well, 
like get some chores done already
твърде много се зомбирам в тъмблр

Преди си водех, но от повече от месец не съм писала в него. Някак си вече не изпитвам нужда да го правя. Мисля, че дневник си водят само много самотните хора, които нямат с кого да споделят мислите си. Или много потайните - които не искат да споделят мислите си с други, но имат нужда да ги изкажат. Или пък хората, които обичат да документират живота си в думи, в снимки... като мен. Но аз вече го правя в блога и в тъмблъра си.