Ще ме извините,ако някъде имам грешки!Приятно четене!
- Накъде сега? - попита Майкъл.
Аманда се замисли,но отговори бързо. -
- Да отидем на нашето място!
- Сигурна ли си? - разтревожено я погледна момчето.
Тя се обърна и нежно погали ръката му.
- Разбира се!Да вървим!
Аманда го хвана за ръка и потеглиха по уличката,осветена от старата лампа.
Когато пристигнаха зяпнаха от изумление.
- Още по-красиво е! - възкликна Аманда.
- Толкова е хубаво... - зашепна Майкъл.
Беше градина.Но необикновенна,беше Райска!Всичко бе обсипано с цветя,имаше фонтанчета-осветени от ярката лунна светлина,оградки от розови храсти,свежа,оросена трева и малка сребърна рекичка.Тя течеше по могилката между фонтанчетата,а около нея имаше позлатени камъчета и ниски дръвчета,отрупани с плод.Майкъл и Аманда се настаниха под Вековното дърво,което беше в центъра на градината.И дори най-лошия човек,щом види гледката и камъче не може да открадне!Сърцето му ще се разтопи от жал!Аманда се заоглежда за любимото си цвете.То растяло откак били на три годинки и майките им ги водили тук.
- Ето я,ето я моята водна лилия!
Момичето се наведе над рекичката и докосна красивото растение.През това време Майкъл се беше замечтал.
- Аманда, - заговори той. - погледни небето...колко е голямо и прекрасно..,безкрайно е!
Аманда се обърна и се усмихна.
- Да!Но луната е някак самотна...-сведе глава момичето.
- Може би си права! - и Майкъл посочи единствената звезда,която тъкмо избухваше в звезден прах.
- Такава прелест,а толкова тъжно! - обърна се пак към момчето русата главица.
А то грижовно свиваше букетче от маргаритка,нарцис,розичка и синчец.Малка ръка се запъти към Аманда.
- Благодаря ти!
- Ако ние бяхме две звезди, - едвам дочака Майкъл - щяхме ли да сме по-самотни без луната?!
- Предполагам! - замисли се Аманда.-Както растенията без ръмежа или ...
- Ако сме звездите,какво е луната? - прекъсна я момчето,потънало в размисли.
Децата се спогледаха с изчервили се лица и плахо се прегърнаха.
След минута,докато гледаха падаща звезда в един глас с въздишка те промълвиха:
- Любовта!
Това разказче ми разтопи сърчицето още от сутринта. Много ми харесва 
Любима ми е частта, в която описваш градината... :hearts : И краят е фантастичен :hearts : :hearts : :hearts :