Лично Творчество
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексPortalТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Кольо Колев-Любовна лирика

Go down 
АвторСъобщение
timudjin

timudjin


Брой мнения : 1
Age : 36
Registration date : 07.07.2014

Кольо Колев-Любовна лирика Empty
ПисанеЗаглавие: Кольо Колев-Любовна лирика   Кольо Колев-Любовна лирика EmptyПон 07 Юли 2014, 16:58

Женски очи

Пропътувах хиляди мили към две женски очи.
И тъй и, приятел..., не стигнах до никъде.
За това те съветвам, ако на път тръгнеш и ти.
Ако душата ти стане, като моята-скитница.
Не тръгвай, приятел, тъй-през глава!
Че очите женски много увличат....
И дорде се усетиш, оставаш си сам,
на хиляди мили далече от всичко.
И нямаш ли сили да се върнеш назад.
Или,  увлечен, забравил си пътя.
В две женски очи си оставаш вчертан...
И ни Дявол, ни Бог, не ще те измъкнат!


Само тази вечер

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли за миг поне вратата?
Вярно късно е...Но знаеш-Самота...
Неканена пристига, стяга ти душата...

Добър вечер! Търся две ръце.-
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И някъде далече допирът им да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва...

Добър вечер! Търся две очи.-
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер...


Просто исках да обичам...


Съжалявам...Забрави какво ти казах!
Всичко ясно е. От думи няма смисъл.
Погледът ти стига.-Вече зная...
Очите ти говорят: "Аз не те обичам..."

Но тръгвам си...Какво да правя драми?
Всичко ясно е. Останалото е излишно!
Прости ми, ако съм дотегнал или бил банален!
Прости ми...Просто исках да обичам...


Мираж

Сега пред мен си само Ти!-
Красив мираж на оазис в моята пустиня!
А аз съм жаден вече толкова години!
Искам да отпия и да пия до насита...
Но мираж... Уви, мираж!
Той там е, после пък отлита...
И аз, останал жаден, ту напреде, ту назаде скитам
и търся все да зърна теб
с отворени наново рани!
Но в пустинята от лед
ги няма да ме излекуват твоите лечебни длани...


О, Боже, колко много те обичам!

По твоите коси-немирни водопади-
разбиващи се в нежните ти рамене,
всеки ден се спуска погледът ми жаден.-
Как копнея да заровя в тях ръце!

В очите ти-безкрайни лабиринти-
веднъж попаднал, лутам се изгубен.-
В търсене на изход-твоето обичане!-
Лекарство за духът ми безнадеждно влюбен.

И всеки ден, в който си наблизо,
едвам се сдържам!-Искам да прегърна,
тази твоя малка, крехка фигура.
Но страх ужасен, че ще ме отхвърлиш,

извива ми ръцете зад гърба!
Сковава челюста ми и не мога да продумам.
А искам да ти кажа... Да го изкрещя!
-О, Боже, колко много те обичам!


За това те пъдя


Не казвам:" Тъжен съм."-Но ти го знаеш.
Познаваш ме достатъчно добре.
Глава поклащаш: "Той е пак отчаян..."
Дотегна ли ти вече?...Още не?!

На мен защото взе да ми дотяга!
Опитвам се!-Но виждаш.-Не върви...
На дето тръгна- все е удряне на камък!-
Все неволи...все тъги...

Дотегна ми!-От мене ми дотегна!
А животът...Той си е такъв.
Не го виня, че моят дух, в обръчи пристегнат-
не можещ да политне, гасне в черната си скръб.

Но най-боли ме, че когато тъй съм тъжен.-
В очите ти се отразява моята тъга...
И не за друго!-За това те пъдя!
Да не страдаш.-Че не мога да го понеса...


Копнеж


Копнеж...
Очите ми загледани са уморено
в безмилостно препускащото време.
В очакване минават дните ми,
неудоволетворени се вторачват в мене нощите.
А мислите ми, вечно скитащи,
връхлитат ме като неканен гостенин...


Копнеж... по Нея!
В главата ми натрапчивата фикс идея,
че я има, че ще я намеря!
Изваях я от мигове на самота!
Погледнах я - Тя бе толкова красива!!!
Но преврнала се в несбъдната мечта,
започна бавничко да ме убива...


Копнеж... Ужасна празнота!
Заседнала дълбоко в гърдите!
Поглъща ме с дъха си апатичен...
В нощите, когато всичко онемее,
аз чувам глас, роден от тишина!
Безспир нашепващ името на Нея! -
На някаква несъществуваща жена..


И тебе ще те преживея!

И тебе ще те преживея!-
Не веднъж нахапваха душата ми до кръв.
И тази болка, надълбоко в мене,
ще натъпча при останалата черна жлъч!

И тези страници ще ги затворя!
Ще полея книгата обилно с бензин.
И ти ще изгориш в пожара!...Обич моя...-
Ще остане само пепел...тровещ дим!

Безмилостно проникващ в моите дробове!
(Болезнен ще е всеки следващ дъх...)
Но и тебе ще те преживея! Мога!!!-
Не веднъж нахапваха душата ми до кръв...


Друго е, сега, това мълчание...

Мълчание... Мълчали сме си с тебе и преди.
Но друго е, сега, това мълчание...
Мълчанието, дето те гнети,
когато вече няма нищичко за казване.
Мълчание. И думичката "Сбогом!",
преглътната, подобно залък сух.
Но нужно ли е устните ни да говорят?
За да разберем, че любовта ни е била дотук.


А те тичаха, двама, по цветни поля...

А те двамата тичат по цветни поля.
Безгрижно засмени, под ведрото слънце.
Хванати здраво - ръка за ръка.
И тя се кълне, че не ще да го пусне.

Но той се разсея - не видя пропастта.
Тя му извика - но бе твърде късно.
И ето, те пак са ръка за ръка.
Но той ù тежи. Но той се подхлъзна.

Той я гледа отдолу. Тя него отгоре.
Сега му е най-нужна тази ръка!
Но сега ù тежи... и тя казва: Сбогом!
А те тичаха, двама, по цветни поля...


Тръгваш си...

Тръгваш си?... Тръгвай! Не ще да те спра!
И преди тебе живял съм, все някак.
Да, ще тъжа... И какво от това?
С годините вече свикнах с тъгата.

Да, ще боли... И какво от това??
Ще вчертаеш поредния белег в душата.
Но тръгвай си вече, щом искаш така!
И след теб ще живея!... Все някак...


Примигване

Светът поглеждам отразен в очите ти -
един прекрасен, невъзможен свят!
И всякаш, че умирам... щом примигнеш...
За да възкръсна в погледа ти пак...


Клетва

"Проклинам те!" - в душата си прошепнах,
пиян, загледан в твоите очи.
"На дните си до края да не срещнеш
любов и в самота да изгориш!"

"Проклинам те!" - крещеше всяка моя клетка.
И започна да ми се повдига може би,
от всичкото изпито в тази вечер,
в която срещнах те, за да се разделим...

Но не... Ах, не от алкохола!
Душата ми се давеше от жлъч!
Че отиваше си ти! Отиваше си идеала!
Завинаги и безвъзвратно този път.

"Проклинам те!" - не зная колко пъти го повторих.
Но все наум и всъщност ти
дочуваше единствено пиянското дърдорене
на един глупак, загледан в твоите очи.


Писмо


Здравей!... Как си?... Помниш ли ме още?
Разбира се - помниш ме... Глупав въпрос!
Че ти пиша е глупаво също, но просто...
човек оглупява... когато чувства любов...

Затова не съди ме, когато понякога,
неканен почуквам на твойта врата.
Повярвай, не искам да бъда натрапник!
Не искам... но просто не мога да спра

да мисля за теб! Да търся очите ти...
Извинявай... пак глупаво взех да звуча...
Като някой хлапак - решил - Че обича!
А може би всъщност е просто така...

Аз търсих олтар - да положа пред него -
всичката своя събрана любов!
И ето те теб! - В точното време.
И аз си помислих - Изпраща я Бог!

Да, Господ, така си помислих,
изпрати ми теб, в тъмната нощ.
След всичките тези горещи молитви -
Най-после е тя! Най-после любов!

И толкова стихове за тебе изписах...
Ама и аз един съм глупак!
Неможещ да каже, че някой обича -
пред него в очите - без свян и без страх.

И ето че пак ме човърка отвътре...
И не зная дали любов е това.
Но знам че усещам горчилка и мъка,
от момента в който си казахме - Чао!


Не зная колко мога тъй да продължавам


Ще излъжа, ако кажа, че не си ми нужна.
Та нали човек, откакто се роди,
все търси обич, нежност, мила дума...
Нечия прегръдка, дето да се приюти.

Но не е любов, което свързва мен и тебе! -
А просто тази нужда, да не бъдеш сам.
И в нощите един от друг крадеме,
а в утрините всеки чувства се обран.

И не зная колко мога тъй да продължавам -
душата ми в този двойнствен пламък да гори.
Дето в нощите така приятно сгрява...
А после в утрините  ме изгаря жив...


В топлината на моите устни


Всичките думи, така и неказани,
ще събера в едничка целувка.
В една въздишка дълбоко спотайвана.
В една дълга, нежна милувка.
И тогава вече ще знаеш...
И няма да има нужда от думи.
Всичко ще бъде събрано
в топлината на моите устни.
Върнете се в началото Go down
 
Кольо Колев-Любовна лирика
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Любовна поезия

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Поезия-
Идете на: