Ах, Време, моля те поспри!
Отпусни уморените криле от тоз забързан полет.
Поспри за миг и ела до мене поседни.
И докато си поговорим дай още миг, един миг дори...
на влюбения на любовта си да се наслади,
на ученика и студента да научи още малко,
на мъдреца да преброи всичките звезди.
Безкрайно Време, закъде си се забързало?
Какво за теб е само миг от цялата ти вечност?
Този миг би могъл да спре войната-
за пътешественика още миг на радост,
за мъртвеца още миг живот,
за майката- този сетен миг -милувка към сина...
Миг, ала цяла вечност... и никога не стига...
Но ти все пак поспри и дай ни този ценен миг.
Ела до мен и поседни.