Прочетох книгата.
От една страна, много ме грабна. Видях персонажите в ситуации, в които винаги съм искала да ви видя.
SPOILER ALERT
Това с времевърта ми даде алернативи, които ми се сториха много вълнуващи. Да видя Снейп, останал единствен жив с Рон и Хърмаяни като съпротива на Волдемор, където Хари е мъртъв, светът е владян от черна магия, и всичко е на косъм да бъде загубено завинаги, ме разцепи от кеф. Също и реакцията на Снейп, когато разбра, че е загинал, убит от Волдемор, че Хари си е кръстил детето на него. Понякога като някой герой умре, си мисля, сега да беше жив да видеше това... Е, в случая това се случва. Хареса ми развитието и проницателността в героя на Драко Малфой, как се вслуша в думите на сина си, дори в алтернативната вселена, в която е на тъмната страна.
Не ми хареса как всичко е много 'удобно'. Трябва им мантия на Дурмщранг - ето ти мантия на Дурмщранг, трябват им риборасли - ето ти риборасли. А Хари в четвъртата книга как ли не се препоти да ги намери. Трябва им многоликова отвара - прави се над месец, хоп - ето ти многоликова отвара. И откъде части от тялото за нея? И как правят магии извън Хогуортс? Освен това героите не са доразвити, братата и сестрите им сякаш не съществуват, всичко е само пряка реч - като е сценарий на пиеса, липсва целостта на книгата. Седрик Дигъри смъртожаден?! И защо? Защото бил унижен. Пълна глупост. Рон е карикатура на себе си. Хари никога не би се държал лошо с Макгонагол. И освен това.. не е писано от Роулинг. И си личи. Нещо липсва...
Така или иначе, държа ми интереса и я прочетох на един дъх.
_________________
Nihil verum est licet omnia.
