Aaron's Brave Heart

STATIC MOVEMENT. #1

As I move in the static cold,
the winter's freezing in the blood of me;
All the memories were told
before you move; before we see
how the life is going under
the river of the years,
and your stomach's rumbling hunger,
in the shudder of the tears.

THE STATIC COLD. #2

When the world is cold,
your body's freezing outside,
but when you're all grey and old
in your soul, the ghost is inside.
And then we need a darkwave guys
to heal our heart and our lifes;
and then you're always here.
when you give us hands
our fears disappear.

STATIC FEAR. #3

Who schratches the walls?
Some evil withes scream out
their anger. Scream out their fear.
And then it's curving magic shout
that will freeze us in a tear.
Nothing will make us run away.
We are locked, oh Jesus save us!
Then we'll live for day-by-day.

Някога, в полето, аз погледнах звездите.
И пожелах една от тях да бъдеш ти.
Да си споделяме животите, да си споделяме мечтите,
усмивките ни вечни ще да са, нали?

Някога, в едно поле, аз погледнах небето.
И помислих колко добрина тая.
И колко вечно страда ми сърцето,
щом объркам нещо; или щом сгреша.

Легнала на нива, загледах се в луната,
и замислих се каква съм всъщност аз
и когато помирисах аромата на цветята,
в ушите ми потръгна някакъв далечен джаз.

Някога бях легнала на царевична нива
и погледнах аз нагоре; към Космоса огромен,
и тогава се замислих колко е красива
осанката, Лицето ти; и колко си чаровен!

Някога, в полята, погледнах към звездите,
и помислих колко много искам да умра;
щом те няма, и какви ще са щетите,
ако вечно стадам, ако вечно аз греша..

Тази нощ в полята, аз погледнах към небето
и замислих се тогава, че не бива да умра.
И че ако аз загина, ще изчезне и лицето,
и че всички ще тъжат за мен; за да не сгреша.

Керванът на размислите мина оттука,
младата циганка ти даде подарък,
а ти най - безгрижно го хвърли в боклука,
остана той там неподправен и жарък.

А сега, двайсет години по - късно,
когато челото ти е набраздено,
казваш "Защо ли, защо ли ми втръсна,
и защо се чувствам тъй осквернено?"

Когато имаше време, можеше, мила
да видиш как да се справиш с робота
да откриеш тогава скритата сила
на мечтите, на песните. и на живота

и сега, закъсняла, назаде се връщаш,
да търсиш и ровиш ти сред боклука,
и всички предмети със яд да обръщаш,
да тършуваш за дири, да бъркаш наслуки..

БЕЗЦВЕТНО

Когато писъкът остане пържеща компания
и всичко друго покрай теб са ветрове
и безцелно профучават хиляди ухания,
и хиляди окраски, безкрайни цветове
и ти сам стоиш сред пустотата
на безличния и делничен живот
и попиваш постепенно самотата
като един невероятно сив робот
къде намираш ти утеха?
какво извършваш в вечността?
Ти не си човек; а парцалива дреха
дрехата на скучната съдба..
Ти не се усмихваш; каменна гримаса
застинала в безцелна тишина
Жалка гледка: елха без коледна украса
И призраци нашепват ти: "Сега!
Сега в затвора се намираш,
и утре ще останеш там,
и все в затвора ще се шириш
завинаги обречен, сам.."
Забавлението не познаваш:
тъй безцелно се придвиждаш ти,
и вървейки, се заравяш
падаш, гърчиш се... УМРИ!!!

Огън.

Тя иска просто да живее:
На незабравките забравата да види;
И със самодивите красиво да попее;
От русалките да вземе миди;
И света да извърви пеша,
докато щурците тихо пеят;
а когато стихне таз душа
и залезите ще изгреят..

НА ПИАНИСТА.



светът се върти,
и дните минават,
както конете препускат:
в галоп.

казват, че никой не е в средата
(уви);
на този вселенски потоп.

но за мен, Пианистче добро,
на света си ти красотата!
И си самият му център;
пианист, за мен си Земята!

И искам да бъдеш щастливо,
завинаги ти подавам ръка.
Пианист, приеми я:
/клавиш натисни/
Тя е нашата песен сега.

Ех, душко, заради теб се регнах!
Пишеш страхотно! Както вече ти казах по скайп - продължавай да се развиваш! Опредлено има бая хляб в теб!
Много красив свят създаваш със стиховете си!
Продължавай само така!

MASQUE SYNTHIC.

Маскеният бал отдавна е приключил,
а тя все още с маската си ходи.
Фалшив лик в нея всичко е заключил,
и тъй призрачно край нея броди.
Ледени ръцете от снежинки
парят и изгарят туй, което я докосва;
тъжно долу пеят балеринки,
и гласчетата им цели струни костват.
И умират арфите тогава,
тъй като от тях открадват материал,
тъй студена е предсмъртнала забава,
когато тя забули се със тънък шал.
Мисля, че след шала и савана ще последва,
че жива ще е вечно тя,
но
реалността неистиското винаги преследва;
тук животът е смъртта.

Оттегли се в своите палати,
и заспи със маската тогава.
(Рокля бяла, чехли и халати)
И отново ще последва царската забава.

Да бъдеш вълна сред вълнолом,
но с чайките назад да не отиваш.
И да търсиш смело своя дом,
чувствата си тъжно да не скриваш.
Ти не се връщаш назад с останалите,
а напреде към целта все тичаш.
И глупак да те наричат: Камъните,
точно тях ли ще запиташ?
Като страхливци бягаха назад,
уж са твърди, ала меки вътре,
бягай надалеч от този град,
че вътре в него става страшна жътва.
(Не е ползотворна.)
(Тя е дива.)
(И нивга не твори.)
(Убива.)

На Неги

Домът от приказките.
(Където ти беше дете.)


Тъмна, мрачна къща по средата на света,
заградена със ограда, пази свойте тайни,
и както си е ден - изведнъж нощта
съпровожда ни на двора към неща незнайни.

Всичко е различно, някак тихо и спокойно,
а вътре в себе си вълнува се, трепти,
и вълнението някак става тройно,
гласчето във ума ти тихичко ехти.

И какво нашепва ти?
- Че странна къща е това, което вечно си мечтал,
че е шатра на луната, дом на самодиви,
че е мястото, където като малък си играл,
и си гонил дъждовете, и си търсил сливи.

Както е света, и изведнъж - Вселена,
гъмжаща със галактики и със чудеса,
а ето там във ъгъла - Съзвездие Елена
блести и ни нашепва приказка една..

От сенките във къщата да разпознаваш някой?

Феята вълшебна, вещица проклета,
или може би един чудесен елф?
Косите си разпуснала Алина клета,
гази във водата по съзвезден шелф.

Разпозна ли къщата?


https://www.youtube.com/watch?v=cqwG0R5dxRw

Очите на котката - сивкаво сини,
и наоколо разнася се мараня.
Ние сме децата тук, ти спри ни,
за да разбереш каква надежда храня.

Класики били - че пък и със смисъл,
ала по - дълбок и от Йонийското море,
а пък моето боклук е - сякаш аз съм писал
сухо и нищожно.. без да чувствам. Не!

Давам да се смееш и да не разбираш,
тичай сляпо в декаданс,
но вървейки ти напреде спираш,
чао тогава. Реверанс.

Много хубаво.Отразяващо това,което ти е било точно в онзи момент-грабващо е!

ПЯСЪЧНИ КУЛИ.



и строим отново пясъчните кули
и се мъчим, и се кършим над живота,
и всички хора, чули, недочули,
се движат като малка бавна флота.

И издигаме ний крепостни стени,
а отпреде ще издигнем порта,
а вътре пейчици за знатните жени,
където ще похапват сладка торта.

И ще се потим над пясъчните кули,
догдето вятърът не ги събори,
и после всички, чули, недочули,
ще просим в царските обори...

За да почнем да строим наново,
обсебени само от една идея,
дорде не стане всичкото готово,
за да почна после аз да пея.

И да ги събори после вятър,
за да почна да строя,
и да се играе вечен театър,
и ще пея, ще горя,

незнаейки какво ме обикаля,
съвсем като едно дете,
което кули прави; после ги събаря
край далечното море.

Мм,красивооо <3