Какво да кажа - хубави книжки, написани с ясно изразено чувство за хумор. Интересни герои - по-скоро второстепенните, отколкото главните.
Аз обаче имам особено мнение за нея. Харесват ми книжките, които са по-детски, т.е. първите няколко. Там не може да очакваш кой знае какво и именно затова надминават очакванията ми. Когато обаче стигаме до света на възрастните в последните няколко книги, почват да се получават буламачите. Има много неща, които не са доопределени, както и такива, които позволяват различни прочити. Наскоро говорих по този въпрос с една приятелка на майка ми, която е фенка на поредицата, и тя успя да ми докаже с логически примери от книгите как Дъмбълдор нарочно е оставил Хари тъп и не го е научил на нищо, за да може ако пукне, да се всели в него и да заживее нов живот като подрастващо хлапе. Стоях срещу нея и мигах на парцали.
Самия главен герой не ми харесва въобще - арогантен, малко тъпичък и със склонност да крещи на приятелите си за всичко, което не му изнася. (моля ви, не ме убивайте с камъни) Джини също не ми е любимка. Рон и Хърми се преживяват. По-натам обаче почва интересното - Снейп е велик персонаж, Фред и Джордж са яко смешни. Сириус е симпатяга, Макгонагъл също. И Дъмбълдор ми харесва. Тонкс и Лупин. Французойката обаче искам да я отстрелям.
Като цяло мисля, че Роулинг можеше да се справи и по-добре, ако се беше придържала към тематиката за деца и не беше се занимавала със спасяване на света (магически или не) от подрастващи. Именно затова и харесвам фенфикшъните - за мен те са по-интересни от оригиналните книги, особено ако са по-добре изпипани. Но това си е лично моето мнение, което не трябва обезателно да се харесва на всички.
