Purple.

Вече 7-ми път тръгвам да си правя дневник. И всеки път не знам как да започна.

Сега знам.

Едно изречение.

Благодаря ти за всичко, Съни..за това, че съществуваш.

-----

..

ужасна съм..явно винаги съм била

Нормално ли е да се чувствам толкова щастлива заради човек, при условие, че винаги съм страдала заради хората?

wow..

Смених си заглавието на темата. Това е 235677357358 пъти по-значимо.

Искам да върна второто мнение от темата, но то е толкова мръсно и осквернено от онези три буквички, че не знам как ще мога дори да го погледна.
Да опитам ли?

me написа:

Yup, дотук е страхотно...нататък го мразя...м р а з я.

обичам толкова много неща.

И Бет толкова ми липсва..
И така искам Джо да разбере какво искам да й кажа и буквите да се пренаредят.
Но това няма значение.

Всичко е толкова ужасно в момента. Целият свят е ужасен.

От няколко дни се чудя коя е думата, която описва най-точно чувствата ми напоследък. Открих я.
Чувствам се празна..
Съни от време на време ме измъква от това състояние, но когато остана сама започвам да се чувствам...сама.

И толкова ме е страх.
Толкова много..

Отдавна това как се чувствам загуби значение за мен (всъщност откакто прочетох "Малки жени"), но просто ми се щеше да споделя.

Не ми се искаше да призная колко се промених, защото това би означавало да си призная грешките, а ужасно много ме е срам. Но се промених.

ОМГ, ИМАМ!!! ИМААААМ!!

ИМАМ ФОНТАН!!

От чувства де.

:(sun): :(sun): :(sun): :(sun): :(sun):

Чувствам се ужасно.
Не ми пука.
йе

Съни е велика. трябваше да го кажа просто

Защо трябва да чувствам, че губя всичко?
Ненавиждам да чувствам каквото и да е вече, защото ми писна от този несвършващ кръг на безсилие - болка, щастие, болка, щастие и обратното до безкрайност.

Просто искам да спра да обичам толкова силно.

Хората, които обичам до един го заслужават, но вече чувствам тази толкова огромна моя любов толкова малка в нозете им, че не знам по какъв начин да я уголемя, така че хем да могат да я видят, хем да не се пръсна, защото и аз си имам шевове, макар вече да съм доста дрипава и от сърцето ми да изтичат доста чувства, които трябва да си стоят там.

Тази нощ не съм спала изобщо. Не се чувствам уморена. Уау.

И да, плача. И не, не ме е срам.

My friends are so depressed
I feel the question of your loneliness
Confide...'cause I'll be on your side
You know I will, you know I will

I love all of you
Hurt by the cold
So hard and lonely too
When you don't know yourself

My friends are so distressed
And standing on the brink of emptiness
No words I know of to express
This emptiness

Пишеше ми се страшно много и написах нещо много кратко. Понеже не мога да го пусна в никой раздел, ще го пусна тук.

Сняг

на Джо

Снега се вплете в музиката.. Уви се около нотите, разбърка ги и промени тоналността. Чуваш същото, но усещаш нещо още по-красиво. Забърза се, усили се.. С музиката стана същото.
Всички хора се събират под небето. Разделя ги единствено празното пространство. Снегът го запълва. Когато пада върху косите на хората, той се стича по врата им, плъзва се под дрехите им, стига до сърцата и запълва и тях.
Всяко велико нещо лети, но много малко се сещат къде да кацнат. В душите..сърцата.. Не. В чувствата. Снега винаги каца в Самотата. Но когато се стопи се разтича навсякъде и чувствата се наводняват. Бедствие.
Физиката казва, че когато кожата на човека се намокри, съпротивлението му намалява и той става по-добрър проводник. На какво? На ток? Не, не само. На чувства също. Когато снегът се стопи чувствата нахлуват в човека, образувайки верига вътре в него, която понякога прави късо съединение. Не е опасно, ако го приемеш като нещо нормално. С всичко съществуващо е така.
Снегът е чувство. От никое чувство не боли.

Просто...просто искам да не спя никога повече. Ще ми бъде толкова по-лесно. Ще имам време за всичко и няма да ми е толкова лошо по цял ден.

Ще направя списък с лошите неща, които ми се случиха днес, а после с добрите.

лошите:

1)успах се
2)бях скапана цял ден, защото почти не спя (страдам от безсъние на нервна основа [собствена диагноза])
3)имах 3 часа тестове по БЕЛ подред
4)не се справих особено добре на тях (12 от 13 и 11 от 17, за другите не знам още)
5)кръвното ми рязко падна (пак от нерви) ии се свлякох от стола, което доста болеше
6)наложи се да изям половин шоколад по този повод, за да ми се вдигне кръвното (мразя шоколад)
7)госпожата по английски наговори разни работи, които не ми се коментират
8 )боли ме главата УЖАСНО много (страдам и от мигрена :дъ)
9)губя чувственост на устните ( :^): :дъ)
10)няма да мога да гледам "Момичетата Гилмор" ПАК, което направо ме убива
11)боли ме корем

добрите:

1)вчера имаше дъга, което е равносилно на едномесечно щастие
2)имахме два часа математика
3)госпожата по история май ми се усмихна (!)
4)Съни е тук..

В момента съм хипер, мега, ултра зле. :(sun):
И това ме прави ужасно щастлива. :(sun):

Щях да припадна 5-6 пъти през последните три дни, а всички го приемат сякаш съм..глътнала суров ориз. :дъ

Е, всъщност майка ми ми обеща да отида на изследвания, ама ще стане догодина по тва време,усещам.

Уотевър. :(sun):

Искам да завали. Иии да дойде ваканцията.
И да имам време да реша цяял сборник по математика без почивка.
Също така да поговоря малко за себе си..на някой.. Звучи егоистично, знам, ама аз съвсем мъничко искам да поговоря..
Искам и..
..и да отида на..
няма значение

"I never think of the future - it comes soon enough."

Не съм себе си. И не знам кога и дали изобщо пак ще бъда.

Пречупих се. По-зле е и от преди..не знам как да го поправя.

Не чувствам нищо, което е добре, но само за мен.

Много по-силна съм, отколкото смятах..

Около мен се случват неща, които биха ме накарали да се самоубия, ако имаше някакъв начин да мисля в момента, но отказвам все още, което е много добре.

Нещата в живота ми са по-зле, отколкото съм си представяла, че биха могли да бъдат. И стават още по-зле, ако някой ми предложи помощ.
Мамка му, колко по-силно е отчаянието, когато не мислиш за него.

ПП: Това не го казвам, за да го прочете някой, а защото...просто трябва да го напиша.

» Purple.
» ЧРД на Ети. /Purple./
» Purple.