'За него, Живота, направил бих всичко..'

благодаря ^^

ох, амиии, бих опитала, ако успея да намеря някак някого.. и ако преодолея тоталната си срамежливост спрямо поезията ми ;d

благодаря ти много (:

и на мен ми хареса много.
джо се завърна ^^

смачк (:

4 клас мисля, че бях, имахме домашна да напишем стихотворение за пролетта и.. май май така се започна ;d
благодаря много {}




на П.

във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки.
и на твоето място вълни ме прегръщаха.
бяха топли, по-топли от хиляда прегръдки.
но във мислите само при теб се завръщах -
те, вълните, си нямат ни име, ни стъпки.
а пък стъпките, дето след тебе отекват
всеки път, щом в живота ми с гръм връхлетиш
се равняват по сила на двеста морета,
след които е трудно спокойно да спиш.

но прегръщам вълните, а ръцете ми мръзнат.
и си мисля: 'без тебе съм толкоз изгубена..'
а сърцето във мен продължава да зъзне.

във открито море се целуваха влюбени.

18. авг. '10
23:45

Riddle написа:

<333333

!!!

на Яна

тя събира във кошница своите чувства
и я хвърля, където й видят очите.
във сърцето й после става зимно и пусто
и до два през нощта тя в душата си скита.
а пък там е студено и така лабиринтно,
че дори и компасите губят посока.
щом изгубиш се няма кого да попиташ,
само ехо ще чуеш от стените високи.
те обграждат отвсякъде нейната крепост,
а табели към изхода няма да видиш.
там дори пеперудите денем са слепи,
а морето не кашля от себе си миди.

там не е огледално и не е на алиса.
и е толкова приказно, че даже е пусто.
тя е малка принцеса от детство орисана -
да събира във кошница своите чувства.


08 септ. '10

На Нина


На първия очите му са черно - потайни,
а мен потайното винаги ме привлича.
Вторият знае всичките ми страшни тайни
и все още, все пак, незнайно защо, ме обича.
Третият живее на другия край на България,
а точно неговите прегръдки ми липсват най-много.
Четвъртият запали в душата ми хиляда пожара,
после си тръгна и ме остави сама да гася огъня.
Петият, всъщност, даже не съществува още,
но това не ми пречи да го сънувам понякога.
Шестият денем ми краде праскови, а нощем
е готов да умре върху коловозите на влаковете.
Не ме питай по кого пак си изплаквам душата.
Все ще си намеря някого, по когото да страдам.

Но накрая най-важното, най-скъпоценното, най-златното е,
че твоите ръце са там да ме вдигнат, когато падна.

15.11.10

Много ми харесват нещата ти, невероятни са.
А почеркът е някаква много хубава комбинация от Петя Дубарова, Весела Димова, малко Камелия Кондова, малко Недялко Йорданов и.. ти... НО уникално

изброи любимите ми поети (:
освен весела димова, която май не съм я чела, но благодаря, защото ми се чете нещо хубаво, а фактът, че си я наредила до такива величини, говори много.
айде отивам да чета.
и мерси отново!

п.п. аа. сетих се, бе.
http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=13&WorkID=2217&Level=2
ей това съм й го чела някога и съм си го записвала даже. <3

Цитат :

но няма Йовков, който да говори
и да ни учи как с животни се мълчи.

изтръпнах.
Много ми харесва подредбата на римата, аз не мога така.

и аз попринцип не мога, не го харесвам толкова много, колкото кръстосаната рима и изобщо не се и опитвам да пиша така, ама си викам, айде пък да видим какво ще стане :D

п.п. иначе чак сега забелязвам, че аз последния куплет съм си го минала на кръстосана рима, изобщо не съм усетила :D:D

Ооо, колко хубаво)) Честито

прекрасно ^^ честито и от мен