Здрастиии *сън*
това ще си е моята темичка, където ще си пускам от време на време нещата, които пиша. безумно много обичам работите си, въпреки да знам, че има много по-добри от моите. ще започна с едно, което писах снощи през поредният ми депресарски период.
Untitled.
И ето отново аз заставам пред листът празен,
Чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?
А може би просто чувства ще изложа главно.
Или пък размисли за живота ми мъглив.
А защо не подвизи на сърце безславно
минало по пътя си толкова бодлив.
Безмълвието ме задушава с огромната си сила.
Властва над мен безкопромистно, жестоко.
Тъгата толкова дълбоко се е вкоранила,
а мъката – разпространена широко.
И сега нещо впечетляващо да напиша трябва,
за да завърша поредната безсмислена тирада.
Някоя красива дума, която душата грабва.
Не! Просто ще поставя отново старата преграда
