Под капките дъжд

цифра пет.
пет по две
е десет,
а по пет
е петдесет.
умножи ме с
пет.

ще сричаш
цифри.
с думите
не мога
мислите
да съкратя.

пет. по пет.
двадесет
и пет.
в цикъл
се въртя.
не мога ...
да спра.

Пусти, пусти цифри.
Математиците вероятно са най-самотните хора след творците, пък за комбинация от двете не ми се мисли.

около тая пуста цифра се върти животът ми...
а комбинацията между поет и математик е убийствено раздвояваща.
обичам и двете неща, не мога нито без едното, нито без другото.
иначе ще цитирам Буковски, това е един от най-точните цитати по темата:

Цитат :

За самотата - Буковски

Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен, „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил, „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!

и все пак не каза. хареса ли ти, или не?

Буковски е безкраен мъдрец, много готина мисъл.

Хареса ми де, нямаше да пиша, иначе. Има смисъл, съдържание, препратки и образи, въпреки краткостта си.
А, аз винаги съм бил в крайно обтегнати отношения с математиката и стоя настрана...да не попадна в някоя цикличност!

Дъждът царува с хаос
за невежите.
Всяка капка е пирон
в ковчезите.
Лудият пък ходи бос,
тича над света, безумен,
сякаш щастието иде,
щом главата си нейде оставиш.
В капан от примки
е притиснат човекът,
който иска, изисква нормалност,
но е сляп, че примката е от хартия, не от дъжд.
Чадърът си раздира нихилиста,
чака от деня пневмония.
Мастилото по много, къса листа,
привечер е скръбна церемония.
Аз съм там. И чадър не притежавам.
Дъждът е моя пристан сред животите отровни.
Днес погребват моето его, сетне нечий труп.
Утре още дъжд ще падне. Ще удави суетата.
И таман във въздуха ще се извие над стадата.

Пирон в ковчезите,
е капка всяка
размахвайте си жезлите!
Режете на просяка ръката; все тая.
Пак си трая. Аз не зная.

Студено живота ще напредва,
след години беше късно,
когато си тъп.

Сид, не е скука, красиво е <3

Цитат :

Pure mathematics is, in its way, the poetry of logical ideas.
Albert Einstein

PostMortem, ако е поздрав за мен, мерси, хареса ми много (:

faye написа:

PostMortem, ако е поздрав за мен, мерси, хареса ми много (:

Леко съм се объркал, но се е получило съвсем на място, така че (още повече, щом ти харесва много) е поздрав за теб!

Предположих, но пък беше на място, все пак темата ми се казва "Под капките дъжд"

косата ми на дъжд ухае
и всеки път, когато завали
нежно пиеш устните ми.

подарявам ти косата си
и капките по нея.
подарявам ти
прегръдката и обичта си.

ще бъда твоя всеки път...
когато завали.

това е може би любимото ми твое

ooo, не очаквах...
супер странно беше да го измисля, два дена се чудих как да го напиша точно

позволи на твойто мъжко рамо
да притворя моите очи спокойно.
докажи ми, че на твойта дума,
аз мога да се доверявам само.

уморена съм от постоянно бягане,
хвани ръката ми... и спри ме!
молих се, да си моето спасение,
нямам сили, просто е - обичай ме!

в чакане да мине времето до теб,
разпокъсвам само себе си от страх.

в трепети, дали ще ме отминеш,
всеки път се спираш на очите ми.

в стихове говоря ти единствено
забравям, че говориш числено.

в тази сметка няма изчисления,
неизвестно ми е уравнението.

благодаря ти!

остави ме, нека дишам.
защото когато си
те спомня въздуха
не стига.
и не защото те обичам.
а защото всеки път...
ме задушаваш.
само с мисли.
усещам ги от километри.

спри да ме четеш. (тук, там...)
спри да вярваш,
че си ти единствен.
остави ме да живея.
избавих се от тоз мираж...
да вярвам, че си Ти.
не беше.
и не си.
а няма и да бъдеш.

what
like it?

понякога е относителност.
понякога - случайната величина.
понякога - единствена максима,
около която се върти света.

понякога във моите сметки
изваждам тайно всяко по,
понякога оставям си надеждата
да бъде някога. но не и днес.

свири, свири ми мойта песен.
всяка нота, която ме докосва,
е написана да бъде вътре в мен.

разтапям се, докосваш струна,
усмихвам се, акорд е всяка твоя дума.
съдба ли е, отново да те срещна?

you flatter me too much, but thanks