И нека бъде светлина, и нека бъде звук

Винаги ще искам още

Измий тежките грижи с надежда
и постой малко с мен под дъжда.
аз във себе си тихо подреждам
малка стая с диван и кресла.

там на топло душите ни кротко
ще си бъбрят във есенен ден.
само ние си знаеме колко
ти си целият, целият в мен.

но, пристигайки зима внезапно,
се сбогуваме в миг с есента.
с тебе всичко е толкова кратко.
с теб е кратка дори вечността...

Импресии за един художник

Той не помнеше от колко време вече
му се виждаше света различен,
но погледнат и от близо, и далече
той бе станал благ и романтичен.
бе забравил колко светски уморен е,
как му писваше от светски хора.
само спомняше си някакъв септември,
който разширяваше му взора,
но донякъде, на части, на парчета.
нещо упорито се прикриваше...

Късно лято, вечер и щурчета,
а художникът света откриваше.

Реализъм

Когато се усещаш, че те няма
по Далчевски се вкопчваш във света.
наплашваш се, че болката е яма,
в която сам захвърлил си трупа
на светлото ти бъдеще с фанфари,
на хилядите къщи и коли,
на пълните с очакване товари,
че краят всъщност няма да боли.

но краят ще боли жестоко.
ще има само болка и тъга.
о, мое щастие безоко,
добре, че си спасено от това.

Помни и малките детайли даже
Помни ме като твое обожание
На Г.

Помни, че бе изпепеляващо
И като август спираше дъха ни.
Помни, че адски много се усмихвах
Помни, че озарявах дните
Помни как все при теб притихвах
И те обичах без насита.
Помни, че се бунтувах бясно
Помни, че бивах малко странна
Помни, че времето ни беше тясно
И все копнеехме безкрая.
Помни... каквото мислиш, че е важно,
Но моля силно да не ме забравяш
Защото аз съм тръгнала за малко
И ще се върна...
Влюбено ти обещавам.