Джон Стайнбек

И така, тъй като съм правила такава тема в друг форум, направо копирам:


Името му е Джон Ърнст Стайнбек, роден в Салинас, Калифорния
през 1902 . Умира през 1968.

Навлязох във творчеството му със"За мишките и хората". Подейства ми
като шокова терапия- беше ужасно реално, проклетата повест дишаше,
сигурна съм.

И нататък- със "На Изток от Рая". Едно от нещата, които открих там- а
по нататък и в другите му книги- е обичта на Стайнбек към земята, към
природата, и по- специално- към Салинас. И аз заобичах Салинас със
него, така стана. Заобичах героите, със всичките им недостатъци- дори и
Кейт, която беше отвратителна. Но я разбирах в някаква степен, сигурно
затова я обичах.
А диалозите с Ли и тълкуването на"тимшел"!

Продължих със Стайнбек- " Тортила Флет" (написаната" на шега", а
толкова любима ; тази книга, както и "То" на Кинг свързвам както никои
други с приятелството), "Улица Консервна" (на моменти приличаше на
"Тортила Флет", но ги свързвах със съвсем различни неща. любим персонаж
ми беше Док, защото се усмихваше на
кучетата =) ), "Безпътният автобус" , "Червеното пони".
Май ще е много излишно, ако продължа да повтарям колко обичам стила на
Стайнбек. И отношението му към хората, към особеностите им, които
придават живот на всеки един, към детайлите, към дома. Покрай него
заобичах земята като понятие за"родна земя".

И така, вие сте на ход.



Сега имам да добавя само още едно нещо- чела съм книги, добре написани книги, чиито главни герои не успяха да ме накарат да ги заобичам. Стайнбек те кара да обичаш героите му.
и аз безапелационно го правя.

Сега наистина- вие сте на ход.

Аз не мога да се похваля с голям брой прочетени книги от Стайнбек. Всъщност съм чела само "На изток от рая", но заслужава похвала. Страхотен роман. Дадох книгата на приятели, те също много я харесаха..
След тази, която в момента чета, мисля да прочета "Луната залезе"..
Леле, пак се чувствам непросветена.

Аз също имам доста да чета...препоръчаха ми "Гроздовете на гнева" и "Краткото царуване на Пипин Къси".
дано някой изкаже мнение относно тях.

Стайнбек ми е един от най - ценните автори.
Флиртът с него започна пети клас със „Зимата на нашето недоволство.
Прочетох я за два дена, доста ми се ослади, бих казала, една от любимите ми негови, може би след „За мишките и хората“, която ми беше втората по ред.
След тях дойде ред и на „Улица консервна“ и „На изток от рая“. И двете са изключителн благи също.
Последваха ги бързо „Тортила Флет“, „Гроздовете на гнева“(прекрасна новела, дори Спрингстийн има песен посветена на нея - The Ghost Of Tom Joad, който е и главния герой) и „Перлата“ в оригинал.

Оф, "Зимата на нашето недоволство" я гледах в Пъблик...преди да го затворят...и точех лиги по нея.
и така не си я взех, да му таковам мамичката.
да задам въпрос към Стайнбек- ловърите:
кой ви е любимият му персонаж и защо?

'за мишките и хората' лови прах от 4783 века, та днес реших да я прочета най-накрая.
на един дъх буквално. и определено диша проклетата книга. <3 велико е. така съм плакала на книга само когато сириус в хп умря.
стайнбек пише толкова.. реално. толкова истинско. едни съвсем обикновени неща, никакви фантазии, никакви нереални измислици, а е перфектно. болезнено. свиващо сърцето.
по такъв начин описва света.. свиващ сърцето.

което ми напомня, че трябва пак да прочета 'на изток от рая', почти нищо не помня, а беше впечатляваща книга.

ох, краят на "За мишките и хората", моментът, преди Лени да бъде убит, точно когато осъзнавам какво ще направи Джордж...и на мене ми се дорева. беше си изстрел в мозъка.

still

Цитат :

да задам въпрос към Стайнбек- ловърите:
кой ви е любимият му персонаж и защо?

Шади написа:

Иначе четем "Небесните пасбища" на Стайнбек.
(аграрната ми обич е във възход. :Д стайнбек все те кара да се привързваш към героите и парчетата земя, върху които живеят)

много е странно, аз пък на стайнбек всяка следваща книга, която му чета, ме радва по-малко от предишната : D
стайнбек си е стайнбек винаги <3, обаче започнах с 'на изток от рая' и после всичко друго ми беше дооста под очакваното. с изключение на 'за мишките и хората', която ми беше убиец <3 пък 'небесните пасбища' ми беше лееко скучновата, 'благодатният четвъртък' така и не можах да го дочета, а 'гроздовете на гнева' така и не разбрах защо всички му я смятат за най-добрата.
за мен на изток си е най-най-най <3

О, за "Гроздовете на гнева" съм съгласна - поразочарова ме.
Обаче "Благодатният четвъртък"? Защо? Заедно с "Улица Консервна" ми е една от най-очарователните му книги. И "Тортила Флет"- сигурно защото бая си приличат, но я изядох на един дъх. И съм най-влюбена точно в персонажите на гореспоменатите- във Док, във Дани и Пайлън, във Мак и момчетата.
За "На изток от Рая" и "За мишките и хората"- е, определено съм съгласна, висока летва. Убийствени, както каза
+"Безпътният автобус" също ми е любимичко.
Препоръчаха ми "Краткото царуване на Пипин Къси"

нещо да кажеш? :Д

о, и като цяло: забелязали ли сте женските персонажи при Стайнбек? По-скоро факта, че отделя повече внимание и старание на мъжките? Затова пък когато цапне някой женски персонаж, винаги е интригуващ. :д

P.S. Дочетох "Небесните пасбища", останах доволна- не като да я заобичам, но доволна(.

ами за мен стайнбек е нещо като нашия йовков, трябва да ме разплаква. това искам от него, искам да е толкова трогателно, че да плача.
а консервна и четвъртъкът са някакви опити за хумор тук-таме и.. окей, на теб ти харесва, разбирам, обаче аз не чета стайнбек за това.
последните две, дето спомена, не съм ги чела
да, определено мъжете са му любими. а жените толкова добре ги изпипва и така им уцелва същността, че винаги виждам себе си в тях, дори и да не е така, просто защото са страхотни и ми се иска да се виждам в тях : D даже със сузи от четвъртъкът съм се идентифицирала : D

Сузи си е страхотно еманципирана млада дама.
обичах и
Кати от "На изток от Рая"
да, тя е лошата и така нататък, дори не мога адекватно да обясня защо ми хареса, но и симпатизирах по един начин.
а мен "Консервна" и "Благодатният четвъртък" всъщност са ме карали да плача, да. Вярно че плача на нелогични неща, но мисля, че след като си видяла "опитите за хумор", които не са ти харесали, си гледала на останалото през призмата на предразсъдъците. не знам, аз виждах колкото забавни, толкова трогателни неща
особено едното в другото- трогателните постъпки, прикрити със забавни етикети, за да не звучи всичко прекалено сериозно.
Не харесвам Йовков, може би тук е разковничето.

ся чета "гневът на мравките"
само гледам няква книга и прочитам първото изречение.
след което просто си казах "по дяволите, кой е автора?!"
иии мда. вече прочетох доста. супер много ме кефи.
тая година съм прочела 1 книга. нещо не ме запленяват, но тази...
стайнбек е велик. чела съм "на исток от рая", "улица консервна", "благодатният четвъртък" и имам някакво чувство, че нещо забравям...
и защо да му се невиди не мога да си намеря ''за мишките и хората''?!

и аз не можех, накрая си я изпринтих, щото не е кой знае колко дълга, иначе сега май в хеликон я имат в наличност

оооо щом я имат в наличност, ще обмисля варианта да си я купя.
*облизва се*

Ако не я намериш, вземай поне от библиотеките, там я има.
Иначе не схващам защо го превеждат ту "Гроздовете на гнева", ту "Гневът на мравките. И то при положение, че първото си е правилно, дееба. :д
Ама аз съм разочарована от нея, честно казано.

ако трябва да направя списък с най-добрите му неща, попадали досега:
"За мишките и хората"
"Улица Консервна" и "Благодатният Четвъртък"
"Безпътният автобус"
"Червеното пони"
"Тортила Флет"

препоръчаха ми и "Краткото царуване на Пипин Къси", трябва да го видя.

Арлина написа:

Оф, "Зимата на нашето недоволство" я гледах в Пъблик...преди да го затворят...и точех лиги по нея.
и така не си я взех, да му таковам мамичката.
да задам въпрос към Стайнбек- ловърите:
кой ви е любимият му персонаж и защо?

Сега, без да съм дочел докрай темата: ако още не си я чела, готов съм да ти я дам. Иначе това беше книгата на Стайнбек, с която започнах. Излишно е да казвам, че продължих.

Общо-взето имам всичко на Стайнбек, събрано в три тома, без "На изток от Рая", която ми е отделно, и "Улица Консервна", която я нямам все още. И все пак най-удрящо ми бяха дошли разказите от "Небесните пасбища". Великолепни са.

Стайнбек е великолепен, това мога да кажа.

Вече мога да се съглася за "Небесните пасбища", макар че винаги ще обичам най-най "Улица Консервна" и "Тортила Флет". (все пак имат големи прилики, логика)
Док, Мак...
та, все още не съм чела Зимата, така че съм навита да ми я дадеш абсолютно като наминеш пак :д

любовта започна с "на изток от рая"
продължи с "улица консервна" и "благодатният четвъртък"
след това беше "гроздовете на гнева" 2-рата ми негова любима книга
"за мишките и хората" еми прочетох я главно зарад коментарите тук. иии...
еми не ме трогна, не ме докосна, 5 пари не давах за героите, просто четях. докрая не ме заинтригува. уж схванах смисъла и, но... уви не. прочетох последното изречение и затворих книгата с безразличие (може би това ще бъде единствената книга на стайнбек, която не ме е докоснала никак)
"към един незнаен бог" ми е любимата. <3333 прекрасна е. нямам думи за нея.
сега чета "тортила флет", след това почвам "ярко сияние" и продължавам с "небесните пасбища"

като цяло стайнбек наистина те кара да обичаш героите му. описва ги толкова добре и най-важното разбира ги, създава свят, в който всичко е прекалено реално.
дни наред си мислиш за книгата му и когато ти се случи нещо си даваш пример с някоя случка, която си прочел.
невероятен писател, а и със сигурност е бил невероятен човек. <3

ооо да, съгласна съм, ели. Към един незнаен Бог е толкова великолепна и прекрасна, просто... ааах! За мишките и хората мен също не ме грабна особено. А сега съм започнала В търсене на Америка и мисля след това Небесни пасбища.

да, нали?
даже съм си обещала след 1-2 години пак да прочета "към един незнаен бог"
защото аз от вълнение, просто я прочетох за 2 часа и кой знае колко неща и моменти съм изпуснала.

ади, просто някак "онова" стайнбексково чувство, онзи отпечатък не е по същия начин представен, както в някои от другите му книги. аз не казвам, че не харесвам За мишките и хората, няма нещо негово, което да не харесвам, просто не ме остави да се чувствам "докосната"

Цитат :

просто не ме остави да се чувствам "докосната"

same here...

"Пътешествия с Чарли" или поне имах издание на книгата с това заглавие, сега я гугълнах и видях, че е прекръстена на "Пътешествие с Чарли: В търсене на Америка" - бива я/става/кара те да се замислиш за това-онова. Вече стар решава, че краят му наближава и прави проект за кемпер, товари го с алкохол, готварска печка и кучето му Чарли и започва да пътува из щатите.