За смъртта и след нея.

Цитат :: една бутка оцветена в черно.

Погребална егенция, peut etre? Laughing

До нас има цели две. И да, цените са маниакални. Дори за едно напълно опростено погребение. Neutral

смъртта е мила, когато те убива, и жестока, когато ти отнема близките.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

За смъртта и след нея. - Page 2 Unname11

Брой мнения : 55 Age : 34 Registration date : 29.07.2014

Понякога се чудя какво ще стане, ако някоя от личностите ми умре. Другите в траур ли ще бъдат? Или ще се освободи малко повече място...
както не се разбират..

Брой мнения : 52 Age : 24 Registration date : 04.05.2016

Истината е, че всеки се бои от смъртта. Разбира се, че в смъртта няма нищо красиво и героично.

Хората вярват в Рая само защото се надяват след като умрат да отидат на едно по-добро място. Познайте, всички отиваме в земята, където ще гнием, докато малките насекоми изядат плътта ни.

Или душата ще напусне плътта, която ще се превърне в нежива материя и ще си гние без да е вече част от нас?
Защо да е задължително библейския рай, както хората преди 2000 години са си описали по един приказен начин нещо много по-ефирно и абстрактно, отколкото съзнанията им са можели да възприемат?
Както ултравиолетовите лъчи са невидими, така е и душата, но това не значи, че не е там. Или че след смъртта й се случват точно тези неща, които хората очакват от готови остарели писания.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

За смъртта и след нея. - Page 2 Unname11

нито има нещо и героично в смъртта, нито има защо да се страхуваме от нея.
аз поне разбирам все по-малко какво има за страхуване.
Да се страхуваш от умирането, да. Дробове, пълни с вода или дим, разкъсани черва, смазан гръден кош и тн- не е първосигналната ми представа за приятна петък вечер. Обаче смъртта?
мен лично любопитството вече ме гложди доста, не мога да подкрепя на 100 процента нито прераждането, нито продължаването на духа към друг свят/друго ниво на съществуване по простата причина, че не знам, но това , което знам е, че нещо има. Всички знаем, защото сме по-стари и мъдри, отколкото изглежда, само че сме забравили.
и тъй, чакам момента, в който вече ще знам с детско любопитство.

отвращават ме погребенията. и как сме превърнали нещо, което е толкова естествено, колкото и живота, в табу. сякаш да умреш е нещо гнусно, срамно и неприлично, за което трябва да се говори тихо и с половин уста.
ако говориш за това със спокоен тон - проява на лош вкус. ако засегнеш темата пред възрастен човек - влизаш в сферата на престъпното.
В реквизита на една чудесна пиеса присъстваше ковчег - как само се разакхака дамите, когато го изнесоха на сцената! Някои станаха и си излязоха. Заради един паралелепипед от дървени летви.
Аз си мисля за Джордж Харисън - как, според близките му, се е готвел за това като за обикновено пътуване. Мисля си за Пратчет и Дейвид Боуи. Те успяха да се сбогуват и не вярвам, че ги е било страх. Мисля си и се надявам когато моментът дойде да не съм се променила дотолкова, че любопитството ми да е закърняло.

явно съм си изхабила способността да пиша къси постове ; /
но да завърша подобаващо, с Шекспир и Юлий Цезар:

"Cowards die many times before their deaths;
The valiant never taste of death but once.
Of all the wonders that I yet have heard
it seems to me most strange that man should fear,
seeing that death, a necessary end,
will come when it will comes."

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Цитат :: Да се страхуваш от умирането, да. Дробове, пълни с вода или дим, разкъсани черва, смазан гръден кош и тн- не е първосигналната ми представа за приятна петък вечер. Обаче смъртта?

именно, супер мн ме е страх от самото умиране и дали ще боли. и всеки път сменям теориите си относно след като умреш. най-често си мисля, че няма нищо и просто се разпадаш и срастваш с всичко без вече да чувстваш, а ставаш част от общата енергия.

Цитат :: отвращават ме погребенията. и как сме превърнали нещо, което е толкова естествено, колкото и живота, в табу. сякаш да умреш е нещо гнусно, срамно и неприлично, за което трябва да се говори тихо и с половин уста.

да... и как трябва да си задължително разплакан примерно. след като близък за мен човек почина аз просто исках да пея In the deathcar на Иджи където и да отида, щото това беше начина да се справям с болката, но ми беше сууупер неудобно. сякаш дори е забранено да се усмихваш на спомените, само защото "така трябва"

Харесва ми какво мисли Селинджър по темата...

Boy, when you're dead, they really fix you up. I hope to hell when I do die somebody has sense enough to just dump me in the river or something. Anything except sticking me in a goddam cemetery. People coming and putting a bunch of flowers on your stomach on Sunday, and all that crap. Who wants flowers when you're dead? Nobody.

не че не слагам цветя... но е супер егоистично, по-скоро май правим всичко това, за да можем ние самите да продължим.

» страх ли ви е от смъртта?
» Може ли да има красота в смъртта?
» Хари Потър и Даровете на смъртта: Част II