Serpent's eye

От опит знам, че не трябва да си правя дневници, но хайде.. ще си направя, пък да става каквото ще/

Ах, лято, ляято, безценно лятоо.
Което вече свършва, но това е забранена тема.
Ще ми липсва как с братовчедка ми сядаме по обед на стълбището в училище, когато няма жив човек вън, и сме единствени там, без да има някой, който да ни безпокои, или просто да минава оттам. Когато е пек, поради факта, че стълбището е на сянка, не се чувстваме като пържени яйца.. И когато купуваме двулитрово шише кола, изпиваме го сам сами и после вечерта се чудя защо не мога да заспя.. И пускаме да слушаме музика и си говорим за това - онова..

Колкото повече човек пораства, толкова по - бързо му минава времето. Когато бях втори клас, всичко ми се струваше безкраайно дълго. А сега.. докато се обърна, и годината преваля. Какво ли ще е, като сме на 40?!