Познай произведението

Това го видях в друг форум...
Значи аз давам сравнително кратък цитат от някое произведение /стихотворение, повест, разказ или роман/ и някой трябва да познае кое е то и съответно - автора му.. Този някой дава следващ цитат и така...
Уау, изумявам се на способностите си да обяснявам

ПП Няма ограничение - може и да е българско, може и да не е...

Такам... Ето:

" Послушният Черешко отиваше да учи отново: всеки ден учеше стотици и стотици уроци и беше вече прочел всички книги от библиотеката на замъка.
Но когато го виждаха с книга в ръка, графините го мъмреха:
- Остави книгата, хлапако. Не виждаш ли, че ще я изхабиш?
- Но как ще уча уроците си, без да се докосвам до книгите?
- Учи ги наизуст.
Черешко се затваряше в стаята си и учеше, и учеше. И винаги, разбира се, без книги. Мъчеше се сам да отгатне всички неща и от много мислене го заболяваше главата. А графините му се караха отново:
- А ти си винаги болен, защото мислиш много. Престани да мислиш и ще спестиш парите за лекарства.
Изобщо каквото и да правеше, Черешко не можеше да угоди на графините. Той просто не знаеше къде да се дене, за да не му се карат, и беше много, много нещастен."

Лесно е, като за начало..

Едит: Ако все пак не може да се познае кое е произведението, ще се дават жокери.. Ако и при третият жокер никой не е отгатнал, този, който е пуснал откъса, казва откъде е и пуска нов

Enjoy...

Аааааа,това го знам- "Приключенията на Лукчо",брат ми го чете сега. Smile

Цитат :: -Кой си?-попита един женски глас.
-Твой син! - отговори Македонски и като си тури устата на дупката прибави:-Македонски.

Немили-недраги; ето нещо по-трудно, но ще давам жокери.

- Черният Ястреб никога няма да бъде пленник на Острия Нож!-изрева вождът на войната.-Той по-скоро ще умре.
Още един човек се бе изправил до огъня. Ена жена.
Червена птица.
Младият шаман се почувства в плен на някакъв кошмар. Нима жена му бе полудяла? Тя нямаше право да говори пред съвета на старейшините и воините. С безумно разтуптяно сърце, той посегна, за да я накара да замълчи, но тя вече говореше.

Жокер?

Автор-Робърт Шей.

Шаман?

Марико написа:: Шаман?

Да. Шаман е Давай, твой ред е.

Нещо лесно, защото иначе няма начин да познаете...

" - Устрой им една шега на тия негодници - каза той на Йожен. - Купи в Пер Лашез място за гроб за пет години и поръчай третостепенна служба в черквата и в погребалното бюро. Ако зетьовете и дъщерите му откажат да ги платят, ще поръчаш да напишат на гроба му:

„Тук почива Господин Горио, баща на контеса дьо Ресто и на баронеса дьо Нюсенжен, погребан на разноските на двама студенти.“"

Знам на кой е, но не мога да се сетя как се казва.. Майка ми много държеше да прочета един откъс от това четиво.. На Оноре дьо Балзак? Поне така мисля..

Брой мнения : 2 Registration date : 04.11.2008

[b]"Дядо Горио"?

Това е произведението.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Познай произведението Unname11

Брой мнения : 2 Registration date : 31.01.2009

Ако може и аз да опитам... Изглежда интересно...
" Атрею скочи от гърба на Фухур... И се свлече на улицата. Бе забравил за раната. Както лежеше, се пресегна към Амулета и го сложи на врата си. После се изправи с мъка, като се подпираше на дракона."

Приказка без край (((:
Как си знаех, че ще е някоя моя любима книга. Още преди да отворя темата.

Нещо много, много лесно (: :

" Не че някога не бях мечтала да се превърна в митично чудовище – просто никога един нелеп, оживял труп. Поклатих глава, като се опитвах да прекъсна мислите си, усещайки паниката. Не можех да си позволя да мисля за това, което някога си мечтаех.
Беше депресиращо да осъзная, че вече не бях героиня, че историята ми беше приключила."

"Новолуние."

=>

"— Мистър Адамс, вие ли сте?
Столът проскърца под тежестта на Кристофър Адамс, който се
размърда, сепнат от гласа. После си спомни. Преди ден-два отвъд
поляната се бе настанил нов съсед. Джонатън беше му казал, а
Джонатън знаеше всички клюки за хора, андроиди и роботи на сто
мили наоколо.
— Заповядайте — рече Адамс. — Радвам се, че се отбихте.
Надяваше се, че е успял да вложи в тона си сърдечност и дружелюбие.
Защото той не се радваше. Беше малко раздразнен и ядосан от тази
неканена сянка, която се бе появила от здрача и прекосяваше
моравата.
Прекара мислено ръка по челото си. Този час ми принадлежи, каза си
той. Единственият час, който отделям за себе си. Часът, когато
забравям… забравям хилядите проблеми, свързани с други звезди.
Забравям ги и се връщам при зеленикавата мрачина, тишината и танца
на неуловимите сенки при залез-слънце, каквито ги има само на моята
родна планета.
Защото тук, в този двор, няма ментофонични доклади, картотеки на
роботи, галактични координационни конференции… няма
психологически интриги и диаграми на чуждопланетни реакции. Нищо
сложно или пък тайнствено… макар че може и да греша, защото тук
има някаква тайна, но приятна и безопасна тайна, която е лесна за
разгадаване, но си остава неразгадана само защото аз искам това.
Тайната на нощната птица, устремена към притъмнялото небе,
загадката на светулката край живия люляков плет."

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Познай произведението Unname11

"Отново и отново"?

Ето нещо хипер лесно:
"Той е философ, отвлечен мислител. Има първокласен ум. Той стои неподвижно в средата, като паяк в центъра на своята паяжина, но тя е разклонена на хиляди нишки и той много добре знае значението на всяко потрепване на която и да е от тези нишки. Самият той не е изпълнител. Той съставя плановете. Но хората му са многочислени и отлично организирани. Ако трябва да се извърши каквото и да е престъпление — да речем, да се открадне документ, да се ограби нечий дом, да се отстрани неудобен човек от пътя на някого — трябва само да се помоли професора и той ще състави плана. Агентите му могат да бъдат заловени. В такива случаи винаги ще се намерят пари за освобождаване под гаранция или за наемане на най-добрия адвокат. Но централната власт, която ръководи всичко това, никога не може да бъде заподозряна, не може да бъде разкрита. Такава беше организацията, до която се добрах по пътя на изводите."

"Последен случай." - Артър Конан Дойл.

=>

"Движението към центъра не беше много натоварено и той изгуби само
час и четиридесет и пет минути, за да измине осемнадесетте
километра, които го разделяха от учреждението. Беше се оставил да
го води радарът и слушаше новините по радиото. Говорителят
коментираше множеството смъртни случаи в Лос Анджелос предния
ден, причинени от разместване на атмосферните пластове над града и
пълното безветрие. Само за няколко часа хиляди климатични
инсталации се оказали със запушени филтри и ненадейно престанали
да работят. Обявиха извънредно положение в цялата зона и
съобщиха задължителните мерки за употребата на маски от десета до
дванадесета степен дори и по домовете. Но оставаше проблемът
за „липсата на живот“ при тези степени на замърсяване, защото Лос
Анджелос винаги е бил смятан за чист град."

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Познай произведението Unname11

боже, боже, боже, боже, боже.
омг, не мога да повярвам, че и друг е чел Доминго Сантос о.О
Взех си я от библиотеката в даскало. "Бъдеще несъвършено", а цитатът е от "Смог" (може би любимият ми разказ от целия сборник).
<3
И съвсем случайно реших да погледна в темата, ако успея да 'разгадая' цитата, да напиша друг именно от "Смог". o.O

Цитат :

"За един Беглец единственият шанс да не го хванат като заек бе да се движи непрекъснато, да променя външния си вид, когато е възможно, и да не стои повече от тридесет секунди на едно и също място. Трябваше постоянно да избягва преследвачите си, да не престава да тича.
Прехапал устни до болка, Шоуб тичаше.

Кръв. Кръв, кръв, кръв.
Новината се разнесе по-бързо от вятъра."

то това е лесно. Laughing

"Бъдеще несъвършено - Програмата." - Доминго Сантос.

"Стремях се към нея с безумна страст; а сега, когато резултатът бе
налице, цялата красота на мечтата отлетя и сърцето ми се изпълни с
неописуем ужас и отвращение. Не можех да понеса вида на своето
създание и се втурнах вън от стаята, а после дълго крачих из
спалнята, без да мога да успокоя ума си и да заспя. Най-накрая умора
измести възбудата?
Хвърлих се върху леглото, както бях облечен, и се опитах да потъна в
няколко мига забрава. Ала напразно; заспах наистина, но насън ме
споходиха страшни кошмари. Видях Елизабет, прекрасна в своето
цветущо здраве, да се разхожда из улиците на Инголщат. Изненадан и
зарадван, аз я прегърнах, но щом я целунах по устните, те посиняха
като на мъртвец, чертите й се промениха и ето че държах в ръцете си
безжизненото тяло на мама, обвито в саван, а в гънките му пълзяха
червеи. "

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Познай произведението Unname11

"Франкенщайн"

Нещо лесно, нещо лесноо...

"В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
..."

Аааа, обичам, обичам. Петя Дубарова - Посвещение ((((:

Кога да смисля, тръпна цял от страх.
Поета, щом зачу им виковете:
„Учтив — каза — бъди и мил с тях;

бих рекъл, да не бяхме тъй обзети
от огъня, кой пада в тоя кът,
да срещнеш ти тез грешници триклети.

наместо те към теб да бият път.“
При туй те свойта песен пак завиха
и жално се разнасяше плачът.

Малко се раздадох, но е относително лесно.

"Ад"

"Виждам едно куче на улицата
И му казвам: Как си, куче?
Мислите ли, че ще ми отвърне?
Не? Добре де, ала то все пак ме поздравява.
Знам, това не ви интересува.
Ала срещна ли човек,
Който отминава куче,
Срам ме хваща за баща му.
Такова лошо възпитание
Най-малкото изисква … а аз не съм особено изискан –
Три поколения наследствен сифилис.
Но никого да не обидя, ще добавя:
Кучетата в повечето случаи
На поздрави не отговарят. "

"Добър ден, куче" на Борис Виан

— Мъжът ти те е зарязал, Наташенка — изгука Дария. — Преди две седмици. Изведнъж — събрал си е багажа в куфарчето и си е тръгнал. Без кавги и разправии. Оставил ти е апартамента и колата. За да иде при една млада пачавра с черни вежди, дето си пада по чужди мъже… ама и ти не си престаряла, дъще.
Този път Наташа дори не реагира на обръщението «дъще». Трескаво се мъчеше да се сети какво е казала и какво е премълчала пред приятелката си. За «черните вежди» май не беше споменала нито дума. Макар че оная наистина е мургава и чернокоса… Наташа усети как отново я обзема безумен, заслепяващ гняв.

Омг. "Дневен патрул" на Лукяненко! :(sun): (не е истина каква каша са ми в главата тия книги обаче :^): )

"Скръстил ръце на гърдите си, Фидо се опитваше да си придаде безучастен вид, но беше очевидно, че той е не по-малко изненадан от всички останали. След като преодоля първоначалното си изумление, Ането се спусна по стъпалата, прекоси залата и впери невярващи очи в комичната двойка."

Пустинята на призраците на Златко Енев?

Не съм сигурна, затова не пускам нищо Smile

Това е, пускай. ;Р

» Познай за какво си мисля.