Въобще няма да се правя, че съм запознат с цялото му творчество, даже напротив, но това е един от авторите, които съм чел напоследък (разбирай година назад), които са ми оставили доста голяма следа. Пък и се запалих от темата за Стайнбек.
Може би грешката ми е, че почнах с "Котешка люлка", т.е. най-доброто му (уж). Но-о-о това е роман, който доста успешно синтезира голям брой неща, в които вярвам (ей, как ми се иска Бокононизма да е истинска религия!). Преди месец изнамерих и "Кланица №5", и не бях чак толкова впечатлен, но това е единствено защото я сравнявах с предишната.
Вонегът не е от авторите, които те карат да се влюбиш в техните герои, нито има невероятни пейзажи в стил Бредбъри. Силата му е в диалозите и необикновения сюжет, който е свръх реалистичен, нищо, че е научна фантастика. Назовава нещата такива, каквито са и е изключително безпристрастен към своите герои, към техните решения и действия. Това ми допадна в него.
Та, ако има някой по-запознат с творчеството му, да каже накъде да продължа, а ако няма - тия дни, да ми минат матурите, хващам "Закуска за Шампиони" и ще коментирам.
