Ликантропия

Според общата дефиниция, ликантропия е способността човек да се превръща във вълк. И, моля ви, не става въпрос за върколаци, вампири, и други средновековни мотиви.

Става въпрос от това да станеш на това.

ЯВНО физически това е невъзможно. Въпросът е може ли човек да достигне едно друго състояние, в което изостря и събужда сетива, за които не е подозирал дори, в което инстинкта и интуицията стават по-силни. И означава ли това, че се е принижил към някакво животинско състояние, или напротив?

Има и медицински термин "ликантропия" - това е когато някой пациент вярва, че е някакво животно. Психологически случаи.

Моето мнение - доста хора се олицетворяват с животно. От там, те се олицетворяват със символиката на това животно, залегнала с културните им разбирания.

Естествено, много по-малко са, но ги има и случаите, когато някой наистина успява да събуди това чувство за някакво животно в себе си. От две години прекалено често сънувам, че съм вълк. И не знам какви игри си играе мозъкът ми, но всичките ми сетива се изострят.

Цитат :

Естествено, много по-малко са, но ги има и случаите, когато някой наистина успява да събуди това чувство за някакво животно в себе си. От две години прекалено често сънувам, че съм вълк. И не знам какви игри си играе мозъкът ми, но всичките ми сетива се изострят.

Леле!Това звучи крайно интересно.Ще разкажеш ли по-подробно?

Както си сънуваш различни неща, изведнъж усещаш, че си вълк.

Де да знам, усещане е, и е само сън, не е като да се разказва с думи и не е като наистина да съм бил вълк и да ви разказвам какво е да ти се вее опашката.

Но със сигурност докато го сънувам това се будя от лек допир, от горещина, от шум, от светлина.

Иначе иди ме събуди, късмет.

Няма невъзможни неща.

Да бе, има хора, които сънувам толкова често и ше бъде ТОЛКО яко ако изведнъж се превърна в тях. Или ако се побъркам психически и почна да се мисля за тях.

...понякога не сънувам нищо. Може да се превръщам в нищо.

И да е истина, и да е плод на психически болно съзнание, все е яко, 'щото все го чувстваш.
Сега... т'ва, че тряа да се лекуваш, е друг въпрос.
И от тук започвам да се чудя защо лудите са длъжни да се лекуват, след като са щастливи в лудостта си и нещастни в реалността?