Вие да напишете книга?

Ми, да се изложа първо аз.
Пробвала съм се n+1 пъти. Обикновено се получава нещо бозесто, което повече никога не искам да поглеждам и може би мъничко ми се иска да го изгоря ритуално. Идеи ми идват непрекъснато, но нямам време и нерви, за да ги довърша. А пък и по едно време стават бозести, както отбелязах.
Най-трудно ми е да си седна на задника и да пиша. Понякога нямам муза, понякога разни хора ме ядосват... Но най-голямата пречка винаги е бил мързела ми.
Ще опитам за в бъдеще да си завършвам поне разказите, а някой ден може и да ги издам, знам ли.

Трябва да кажа че не веднъж съм се замисляла над възможнността, но съм прекалено самокритична (не само към себе си по принцип, което незнам дали е много положително качество) И точно заради тази моя самокритичност си мисля че не съм достатъчно подготвена да се захвана с нещо толкова сериозно, което изисква широк кръг от знания за ред неща. Искам, ако пиша някога да е за нещо значимо, истинско... едва ли бих постигнала желания ефект на този етап. За сега се изживявам само като усърден четец.

Angel, самокритичността е полезна в известни дози, защото ти пречи да се главозамаеш и да станеш графоман например. Но в твърде голямо количество не ти дава да се изявиш и може да спъне всяко начинание. Ако не се чувстваш готова да пишеш, няма нищо лошо, настроението ти за писане все някога ще дойде. Но ако е само от страх да не се изложиш, те съветвам просто да пишеш. Първите ти неща няма да са шедьоври. Някои от тях ще искаш да ги изгориш. Но с времето и с повечко писане ще се научиш да пишеш както на теб ти харесва. Не забравяй че и големите автори са започнали с нещо малко и незначително. Рядко се случва някой още отначало да започне да пише голяма литература.
Иии, в този ред на мисли, ще видим ли нещо от теб скоро? (Извинявай, ако те притеснявам, просто всички се излагаме по малко или повече тук, та ако искаш може да ни направиш компания.)

От известно време работя по нещо, но напоследък не ми остава свободно време за да изпипам подробностите и залича малките неизправности. Надявам се скоро да имам възможност да го завърша.

Да, и аз съм правила опити... И чест се сгромолясват с гръм и трясък. Както това "Малката сестра", което съм пуснала в раздела "Проза". Него съм го почнала от пролетта на 2009 ... Още докато бях без компютър, пишех го по тетрадки и листове по чиновете в училище, тъй като там ми идваше музата ... Може да се каже, че това е 'нещото', в което съм вложила адски много, направо най-много, но и нещото, което просто не мога да завършва, по една или друга причина, но на главно място - мързел.
Започнах преди няколко месеца и още едно, което е с български сюжет, имена и т.н., и за което имам постоянна муза, но няма да се изхвърлям повече, за да не се самоурочасам. Иска ми се да го пусна, за да чуя коментарите на странични хора, но и в същото време се въздържам, че ако си повярвам твърде много - и на това няма да му се види края ...
А разбрах, че за да се издаде една книга у нас струва майка си и баща си, че и те няма да стигнат. Освен това книжния бг пазар не е поприще, на което е много смислено да се посветя ... Въпреки че желанието си го имам...

не мисля. мн съм мързелива. а и ако пиша искам да напиша нещо бруталистично извратено.
нещо което ще те накара кожата ти да настръхне не защото е страшно, а защото е гадно.
искам героите ми да не бъдат както попринцип един герои има ОПРЕДЕЛЕНА черта и си е такъв до края на романа или се променя по средата или в края. искам да бъде брутално нелогичен и никога да не знаеш кво да очакваш от него...
искам да не пиша любовна история. ест да има някво ебане и прочие, но книгата да не се върти около любовта.
просто искам да напиша една книга, така че нещата, които са ме дразнели в други да ги няма, но... МНОГО СЪМ МЪРЗЕЛИВА.
другото което е, че нямам толкова лайф експириънс, а и сюжетите и пряката реч ми куцат адски много.

ще напиша и ще стане супер известна
естествено

Опитвали ли сте се? Да, поне два пъти. Първия път я докарах почти до края и се отказах. Върху втория опит още работя.
Имате ли идеи за книги? Рядко, но да.
Какво ви е най-трудно при опит за осъществяване на тази задача? Постоянството. Обикновено или историята ми омръзва, или се ужасявам от писането си и решавам, че е по-добре да спра... или пък просто ме домързява.
Имате ли намерение да го направите в бъдеще? О, да.

колко струва да си издаде човек стихосбирка
или книга
едва ли цената е много различна за двете
пожелавам ти успех за твоята
аз винаги съм искал да напиша книга
не успявам,защото не мога да запълня местата между идеите,които ми хрумват
липсва ми постоянство и не полагам достатъчно труд
когато ми идва да пиша - пиша,когато не ми и се опитам,се получава зле и няма смисъл...
и така - излизат ми идеи,но повече от нещо което в най-добрият случай би могло да се нарече кратък разказ,не съм успявал да напиша
освен веднъж един опит за роман...на 67-та страница замина в коша на толкова ситни парченца,че всеки шредер би ми завидял...и някои снежинки биха харесали парченцата за гаджета

more написа:

колко струва да си издаде човек стихосбирка
или книга

***

липсва ми постоянство и не полагам достатъчно труд

Ако искаш на всяка цена да издадеш книжно тяло, без да имаш предразсъдъци за тираж, реклама и т.н., би могъл да го направиш за няколкостотин лева. Говорил съм с разни възрастни поетеси, които си издават така нещата, с подкрепата на спонсори, обаче работата е че накрая имаш към 200 бройки, които са с обем около 100стр. и нямаш нито реклама на книгата, нито каквото и да е друго. Винаги е опция и сам да издадеш, ако не искаш или не можеш да се занимаваш с издателства - просто правиш всичко на един pdf - оформление, това-онова и го носиш в една печатница.

Колкото до постоянството и труда, то това е основен проблем на кажи-речи всеки, който се занимава с писане под някаква форма, особено когато иде реч за по-дълги произведения.

благодаря за информацията,не е евтино и не мога да си го позволя ей така,но ако се реши човек,няколкостотин лева не са непостижими
за себе си,да издам стихосбирка или книга...не чувствам нужда от това,беше ми интересно да науча...не мисля че каквото съм написал толкова си струва,че да се отпечата
постоянството и труда са основен проблем не само на писането,а с каквото и да се захване човек
има нещо като задочен спор,според някои не трябва да се пише ако не ти се излива отвътре,според други,ако си скъсаш задника няма как да не се получи,предполагам както с други неща и тук трябва да се намериш някъде по средата...факт е че практиката подобрява уменията,както и че умения без,да го наречем душа,защо са ти?
силно клоня към душевната част,честно казано изглежда направо съм си мързелив и въпреки че,ще прозвучи малко като себеизтъкване,мисля че имам нещо като усет,щом съм си само с това,едва ли ще излезе писател от мен...
а при вас как е?

събрах всичките си стихове в копие за мен си
към 500 страници са