Тема:Даскало
Жанр:Екшън
Автор:^Broken^heart^
Един ден в даскало.
Вървях към училище.Опитвах се наум да разкажа урока си по биология но уви.Никакъв успех.Стигнах до задния вход на училище.Бяха заключени а мен изключително много ме мързеше да заобикалям затова просто се проврях в дупката която зееше от вратата.Застъпвах по натрошените стъкла.Беше ме страх когато минавах от тук и все пак...стигнах невредима.Но дотук с късмета.
Разбрах че всички са влязали и затова се затичах с бясна скорост и отворих вратата изблъскваики я силно.Госпожата още я нямаше за това затворех леко без да обръщам внимание на погледите приковани в мен.Затръшнах раницата на стола и извадих учебника с бързи движения.Зачетох без да обръщам внимание на двете биещи се момчета зад мен(седя на последния чин) нито на играещите волеибол момичета пред дъската.Усетих че някои е застанал прав до мен и се взира в учебника.Вдигнах погледа си и...о боже това беше той.
-Какво?-погледнах въпросително...
-Не сме на този урок.-подхвърли ми подигравателно и продължи по пътя си.Погледнах заглавието и наистина видях че чета на грешната страница.Побеснях.Заразгръщах и зачетох отново адски изнервена да не би да ме изпитат.
-КЛАС СТАНИ КЛАС МИРНО.-стреснах се и станах като започнах да се кръстя и да чета.
Неволно погледнох съседната редица и видях същото момче да ме имитира по-адски смешен начин.Грабнах учебника и докато се усетя вече го бях ударела с всичка сила.
Госпожата влезе и ме погледна по адски странен начин.Казах тихичко "извинете" и си седнах на мястото като с "пострадалия от мен" си разменихме бясни погледи сякъш си казвахме нещо от рода "в междучасието ще те довърша".Даскалката реши че днес не и се изпитва и накара едно друго момче да свърши тази работа...изпита един от моята редица а аз гледах забляно пред мен учертаваики планове за боя.Часа мина толкова бързо...дори аз не разбрах кога се изниза.Само чух "ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪР" което ме изнесе жестоко от унеса като подскочих оплашена.
Прибрах учебниците и тръгнах към двора откъдето се минаваше за да отидем в "Кабинета по изобразително изкуство".Стигнах там и хвърлех раницата си.Усетих че съм почервеняла от гняв и излязох на въздух.Клекнах и се облегнах на стената заровела лице в шепите с.Вятъра закачливо подухваше кичури от косата ми.Усетих удар с нещо кръгло.Повдигнах лицето си за да видя как един кестен беше се ударил в мен и сега стоеше захвърлен на няколко сантиметра.Огледах се и разбрах кои е бил.Бившето ми гадже.с него толкова много се мразихме че той най-накрая реши да ми го покаже.А аз реших че е редно да му го върна че ме заряза.Станах и заплашително тръгнах напред.Разкрещях се.Вероятно бях доста смешна но уви...не ми пукаше.Хванах качулката му и с другата рака го заудрях където ми видят очите.В онзи момент не мислех.Просто удрях.А той...той просто беше прекалено слаб да ми се противопостави макар че се опитваше.Да признавам и аз не съм силна и всички ме надвиват но точно този...може би единствения когото съм набивала...или поне съм била.
-КАКВО СТАВА ТАМ.ПУСНИ ГО.-изкрещя ми учителя от далечината и аз бях принудена да го направя.Изгелждах доста спокоино на външен вид но вътре врях и кипях.Как можеше точно на най-хубавия момент да се появи учител.Когато ми трябва го няма а когато не...идва.Ъъъъ...
Мълчах през цялото време макар че целия клас се изриди да ме пита какво е станало.
След това имахме два часа български.Кошмар.Първо-мразех българския.Второ в часа изпитваше а всички останали спокоино си правеха каквото щат.
-ОоОоОо...смотло...-дочух аз от съседната редица докато ядно си драсках на един лист.
-К`во искаш бе тъпанар.-почти изкрещях аз.
-Ай млъкваи ма...-отвърна ми принибрижително като продължи да ме гледа с същия подигравателен поглед.
-Кретен.-казах тихо аз и продължих да обивам герой на разказа които си бях измислела специално да си изкарам яда на няккои.
-Ти на кой викаш кретен?-ядоса се и той.
-Ами...дай да помисля.Ти си единствения такъв ТУК.-облегнах се назад и го загледах.Беше адски побеснял и в момента махаше седалката от стола си(столовете са бая разнебитени).после се две крачки доиде при мен и тъкмо щеше да ме удари...и вероятно счупи носа ми госпожата се разкряка и той седна на стола си.
Часовете след това минаха спокоино докато не доиде последният...Английски.За радост този мой съученик учеше немски и аз се утървавах от присъствието му но незнаино защо госпожите решили да ни съберат за да можели да ни оформят оценките...така така сме нямали нов материал.И решиха че за да не им пречим е добре да ни разпределят те по чиновете.Един непослушен от немската с един послешен от английската и обратното.А за мой късмет познаите аз най-послушната ...ме поставиха с най-непослушния ииии това беше...моя "любим" съученик.През цялото време се удряхме,замеряхме и обиждахме.Но бяхме най-отзад и госпожите не видяха.
-Кретен
-Тъпачка
-Мухъл
-Кранта
-Мразя те
-Аз повече...
И така нататък.Накрая му казах да си гледа работата...и се обърнах за да си пиша разказа и да убия поредния герой.Но кои да очаква че ще ми грабне листа иии...защо ми трябваше да пиша истинските имена...бях сложила на геройте имена от хода в класа и сега той четеше за "смърта си".А тя беше най-жестоката.
Беше онемял и четеше прехласнато.
-Ти...ти...ама ти...-грабнах листа.Мушнах го в раницата си и за моя радост чух "ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН" от вън.за секунди прелетях покрай госпожите и излязох навън.Седнах на стълбите отвън.
-Леле какъв ден.-прошушнах и станах.Отново умислена прекосих двора."Нямам търпение да и` разкажа" -помислех си аз и започнах да кроя планове как да се обадя на най-добрата си приятелка за да и разкажа какво се случи днес.
