защо хората сами си усложняват живота?

защо наистина?
постоянно се притесняват и мислят за грандиозни проекти в бъдещето
като дните им се изплъзват, губят настоящето и постепенно остаряват, като практически не са осъществили мечтите си заради твърде голямото внимание, което са отделили на това да следват точно това и да се борят за точно тази работа
всъщност трябва да се научим да живеем за малкия сладък момент и да не ни пука толкова много за всичко постоянно
и всичко ще е толкова по-лесно
просто трябва да приемам новия утрешен ден като предизвикателство, а не като поредната рутина, която задължително т р я б в а да е някак
не знам дали ми уловихте мисълта
но какво смятате вие?

чувствам се вътрешно освободена
и просто
някак си не се притеснявам
толкова дълга част от живота ми това не беше така
постоянно ме преследваха дори нелепи притеснения
а сега
е супер!

Защото им е скучно. Не се гъбаркам, но е така. Явно скуката не е предпочитано занимание на доста хора и сами решават да правят глупости за да им е по-интересно.

ами да ама така не го правят по-интересно, а по-изтормозено, забавляват се по грешния начин

Да ама се забавляват, както и аз се забавлявам по този грешен начин

Цитат :

Да ама се забавляват, както и аз се забавлявам по този грешен начин

шото ако не си измисляш проблеми, няма с кво да си занимаваш мозъка и от кво да се оплакваш.
аз нон стоп си намирам нещо да се оплаквам, както пушачите нон-стоп пушат, че да праят нещо с ръцете си.
супер тъпо е, но явно ми действа добре имам страхотен живот, не го отиричам ама просто си ме кефи да си мрънкам. и да драматизирам. няя кво да го крия, така си е, супер дразнеща черта, но не мога да я променя.

[quote="lonewolf"]

Цитат :

както пушачите нон-стоп пушат, че да праят нещо с ръцете си.

Странно, аз пуша, а не изпитвам тази потребност и изобщо не го правя през цялото време...
Колкото до темата - явно в обществото е прието, че трябва да се живее по един определен модел и това затормозява, защото всеки от нас е различен и не на всеки му приляга.
Обаче въпреки всичко се насилват.
Като цяло, хората сме мазохисти и на моменти сякаш ни е нужно да страдаме.

Защото не знаят как да чил аутват. Щото родителите са научили децата си на това.
И заради тая думичка "трябва".
И от скука, да. Нямате представа тук, в плд, какво правят хората от скука. Но то навсякъде е така.
Някои го правят, защото са интересчии. Пък други се впрягат твърде много и задълбават, от там започват да търсят варианти за отърване от ситуацията и в стремежа си да измислят нещо велико, раждат в главата си някоя глупост, която всъщност им ебава майката. Щото прегряват от мислене и изпушват, а кой прегрял компютър работи добре?
Или защото са злобни. И искат на другите да не им е лек живота, неосъзнавайки, че.. когато главата на човек е заета само с въпроси и схеми как да провали нечии живот, въпросният човек проваля собствения си живот, пренебрегвайки всичко останало, което е красиво и си заслужава да се мисли за него.
Примерно как стоят нещата в едно отмъщение:
Да речем, че Сид ми е прецакала живота и искам да й отмъстя. /това не е така, моля - без филми!/
Сид ще си живее живота и ще му се радва, мислейки по хиляда и сто теми, докато моят мозък е зает само с разрешаването на един-единствен въпрос - как да си го върна тъпкано. Отнема ми ценно време, в което мога да науча един урок по дидактика, примерно. Отнема ми ценно спокойствие, което мога да получа, докато гледам звездите и си мисля за Малкия принц, примерно. Отнема ми радостите от живота, защото съм обсебена от мисълта, че този човек трябва да си получи заслуженото. Аз полудявам, защото не мога да измисля нищо грандиозно, започвам да плета интриги, да лъжа напред-назад, да се ядосвам. А Сид през т'ва време пие чай в някоя сладникава градина и обсъжда последната книга, която е чела.. спокойно и радостно. Всичко, което правя, за да усложня нейния живот и да разваля нейната хармония и радост, се отразява на мен. И всичко ми се проваля. А може просто да си кажа - ми майната му, кво толкова. Но не, аз съм се впрегнала и съм решила да бъда отмъстителна.

Мен пък от скука ме заболява главата, тъй като започвам да измислям разни светове, по които да правя игри или куестове

Отмъщението: и аз бях така, до едно време. След това установих, че по принцип всичко се връща на онзи, който ми е причинил нещо гадно. Нищо в този свят не остава с наклонена везна от едната страна. Всичко се връща тъпкано и когато видя че гадината е в кофти състояние, просто отивам и му допреебавам състоянието му, което да ме удовлетвори напълно. Това че 20 години не съм му правил нищо, не означава, че съм забравил причиненото.

аз за пореден път ше кажа: who has time for this shit.
абсолютно споделям тва дето каза нана. живей си, радвай се, кво има да мислиш колко мн мразиш някой.
мин година така си пропилях нервите по някви тъпотии да се ядосвам вместо да не ми дреме.
сега не ми дреме. не ми дреме като че ли дали ще ме оформят за стипендия като хората, не ми дреме дали ще замина, дали ще си намеря любовта.
просто вчера си лежах на полянката пред ндк и си гледах небето. и беше много хубаво (:

ето затова е препоръчително да се пуши трева

ох, иам чувството, че без да пуша трева посл. време се държа като напушеняк.

значи много добре ще ти се отрази и аз съм така, обаче тряа си опреснявам от време на време

мен нещо мн мн не ме хваща. пушила съм 2 пъти, ама и двата пъти нищо.
тревата ли не е била качествена, дали не съм я пушила не както трябва... знам ли.

ми може и двете, ама то по начало първите пъти или не хваща или хваща малко или параноясваш. питай аделина, тя знай най-добре. на нея й отне 3 години, за да се напуши

майййкооо... аз помня как понякога се оплакваше във форума, че пак не я хванало :Д

И какъв е смисълът да пушиш трева? За какво ти помага?

няям идея, така и не успях да разбера :Д
предполагам се държа достатъчно неадекватно, че да ми трябва.

SatanicSlayer написа:

И какъв е смисълът да пушиш трева? За какво ти помага?

да се успокоиш
анти-стресова терапия

За успокоение има толкова по-интересни методи, че едва ли някога ще употребя тревичка за да съм спокоен.
Като се замисля доста рядко съм извън нервите си.

Ами не знам на мен този ми е достатъчно интересен Аз не, аз мн лесно се нервирам и ядосвам.

Всичко е до самоконтрола. Ако успееш да тушираш емоциите си в зародиш и ако направиш така, че да приемеш всичко на шега ще установиш колко е интересен живота без да се нервираш.

аз направих това и започна да не ми пука прекалено много. забравям редовно разни неща и не ми дреме, което понякога се оказва лошо...
като цяло май ми действа мааааааааалко по-добре да не се притеснявам за нищо, но си има и лоши страни.

е, то тва е ясно, ама рядко се получава. аз понеже се ядосвам лесно и ми се насъбират някви неща и вече накрая ми писва. невинаги се получава.

Търпението му е майката