Вярвате ли в "единствената", "истинска" любов?

Вярвате ли,че за всеки от нас има "половинка" и трябва непременно да я срещнем?
Има ли изобщо идеални, до къде стигат възможностите ви за компромиси с "неидеалността" на партньора?

вярвам, че има
НО
и че е невероятно трудно да се срещне
и като нищо може да ти мине живота без да си го направил
SO
YEAH
склонна съм да правя компромиси
при това твърде много
в миналото бях толкова "разбираща", че накрая потъпках самата себе си
но това ми беше за урок
... надявам се.
мисля, че човек трябва да влиза в положението на другия, при положение, че се дава нещо и отсреща.
Ако е само едностранно, тогава НЕ МОЖЕ.

Не забравяйте, че любовта е измислица на алчни цветари.

Неееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее

окей, ама никой не каза доколко е склонен да прави компромиси с "неидеалността" на партньора :Д

Аз съм готов да правя компромиси за неща, в които партньорката ми не е идеална.

според мен можеш да намериш любов, и то в доста случаи истинска, в лицето на почти всеки
всеки има потенциал и черти, в които да се влюбиш, зависи какви са ти първоначалните впечатления и отношения с него
обаче въобще не е сигурно колко силна ще е тази любов и за колко кратко ще я задържиш.
и какво мазало ще стане, като си изкарате всички недостатъци един пред друг.

ся ще вкарам малко teen angst, ще ме извинявате

на мен напоследък това ми се е превърнало в голям страх -
'да можеше да се влюбя в някой подходящ'
хубаво
ще се срещнем, ще си паснем
ще си се обичаме
обаче един ден ще започнем да се повтаряме
и аз ще свикна на всичко, с нас, и с него
и ще се изчерпим и ще започнем да тъпчем на едно място
и може да не искам да пускам него, обаче да ми е омръзнало от самото чувство, защото вече е изтъркано и протрито, образно казано
и няма да си имам и наидея какво бих правила тогава, щото един нормален човек би си продължил нататък да търси нови неща, ама аз се държа със всички сили за старите
общо взето, май най-големия ми страх е загубата на тръпката и привикването
което по-късно може да се замени с неразрушима привързаност
обаче не знам, ще се чувствам изчерпана и твърде привикнала просто.

тъй де
май зависи от човека?
не съм си говорила по тия теми с никой от моите приятели, тия дни трябва да се опитам да отворя дума, тъй че не знам с другите хора как е, и колко бързо им избледнява чувството, и дали им пука дали е същото или не, след като избледнее.
не знам.
говоря като девойче с много хормони, малко опит и липса на отдушник за душевни отпадъци, тъй че и да eyeroll-вате от думите ми, ми изглежда напълно нормално ;дд

за единствената, вечна, etc вече не съм сигурна. може и да има, обаче да е умопомрачително малък шансът да я срещнеш.
и пак, зависи от хората, едва ли с някой като мен тип 'като се опознаем напълно и няма с още кво да се шокираме един друг - кво прайм?' би се случило. трябва и ти, и отсрещния, да сте си една порода, обаче не твърде еднакви, за да има за какво да се конфронтирате от време на време, и или да сте толкова диви и двамата, че да не можете да си дадете почивка от себе си и от тръпката, или да сте спокойни и напълно окей, че може да си се обичате и без да си вдигате взаимно пулса, кръвното и нервите. Very Happy

така го виждам аз. дали ще е същото, когато го изпитам, вече не мога да съм съвсем сигурна, но за себе си го усещам така.

Затова ще цитирам моя любим китарист Аои - До влизането ми в гроба няма да разбера отношенията между мъжа и жената.
Препъникамъните в любовните отношения като цяло са толкова разнообразни и в различните ситуации може да варират толкова много, че човек да се чуди КАК изобщо е възможно двама души да са във връзка без някога нещата да не се развалят. А най-лошото е точно това, което ти каза: даже да се разбират чудесно, да си паснат, НИКОЙ не е застрахован от това да привикне твърде много към другия и да загуби интерес. Общо-взето, бих казала, че човешките чувства са едни малки копеленца. XD Но всичко е толкова индивидуално, зависи от характерите според мен. И освен това в голяма степен при появата на децата настъпват един нов вид взаимоотношения, в които вече не сте само двамата, а има и отговорност към трети. Тогава хората или просто усещат по-специална връзка с другия, която не се прекъсва даже когато си доскучаят, или се научават някак да живеят съвместно в името на доброто израстване на детето и дори да си омръзнат, това някак си остава на заден план, защото общите цели, общия живот, съвместното преживяване, еднаквите съдби ги сплотяват. Е, разбира се, че и тогава пак не е гаранция, тъй като постоянно се развеждат родители, но ... да :Д

тва, че за всеки човек си има една половинка, която му е сродната душа и бла бла е пълна простотия, измислена от индустриите, свързани с дейности като бонбони, рози и романтични комедии Very Happy

да, вселената е огромна и прекрасна и странна, ама това звучи направо малоумно тбх.

иначе аз не знам дали ще срещна някого, който да обичам наистина много за дълго време. аз принципно съм си доста непостоянно дете, а когато изчезне тръпката - и аз изчезвам Very Happy

но предполагам, че и много зависи какъв човек ще срещна - ако е интересен, различен и дълбокомислещ, предполагам, че ще сме ок ;д

ми аз обичам всички, но честно казано предпочитам да си останем просто приятели.
а това е много простотия тема, смисъл, не мислете за такива глупости, хора.

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

ама ти нали имаше гадже и бяхте супер влюбени ии да?
мислех, че вярваш в някви такива работи.

lonewolf написа:: ама ти нали имаше гадже и бяхте супер влюбени ии да?
мислех, че вярваш в някви такива работи.

ми спукаха ми сапунения балон Very Happy

не си се заглеждала във ФЕЙСБУКА скоро
в кви работи да вярвам, освен тва? то не е до вярване.

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

да не си пак необвързана, аз вече във фб си гледам само известията и каквото видя на стената първата минута, после вече...

Е, якото е, че поне си си намерила друг приятел : )

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

lol, вече е с друг, богу, много клюки съм изпуснала...

Вероника ис бек, някво,
ол ю нийд ис пица.

ама наистина, даже аз, като по-оптимистичен...като по...абе, като един човек мисля, че тези неща със "предопределената половинка", "душа, разделена на две" и всичко останало
е
ненужно
задължаващо
и неприятно
просто обичайте, когото искате да обичате.
Това е от типа размишления "защо сме дошли на тази земя" и сигурно си има специална сграда с меки стени за хората, които си блъскат главите над тези въпроси
..да, заместо да ги живеят.

именно
обичайтеееееееее сеееееееее просто без тия глупости
да има любооов навсякъде Very Happy

междудругото аз съм станала ебахти позитивната зен женичка, дори панда го забеляза оня ден и почна да ме ебава

гугълнете 'twin flames' и ми кажете какво мислите плс Very Happy

супер дългия рисърч му ударих на това бтв ;д

Абе според мен това е просто някакво по-"мистериозно" определение за истинската, силна любов, когато двама човека просто си паснат като парчета пъзел. Но е въпрос на късмет дали ще намериш този човек изобщо някога.

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

не.

всичко тва според мен е пълна измислица. просто има хора, с които се разбираш АДСКИ добре, хора, на които не можеш да устоиш, хора, с които си просто за да не си сам и прочие.

в крайна сметка, "истинската" любов остава такава само ако не си с нея/него. всяка връзка с времето се превръща в АДСКИ ДОСАДНО задължение.

so yeah. просто се разбирайте. и после се обичайте.

Брой мнения : 751 Age : 25 Registration date : 08.12.2015

Три любови по-късно и все още вярвам, че всяка нова е истинската.
Е, питайте ме когато не съм в настроение, тогава бих казал категорично не.

» Единствената ми гордост-моите рисунки
» Вярвате ли в Бог?
» Вярвате ли в прераждането?
» Вярвате ли в силата на мислите?
» Любов или Его?