колко често плачете?

& защо

Преди беше често явление, но в последно време постигнах някаква хармония със себе си (поне за момента) и изобщо почти не се случва.

Прекалено често, голяма съм лигла станала напоследак ;|

е, на всеки се случва. 
нормално е.
чувствата са гадно нещо.

напоследък не плача хич. Но като цяло плача мнооооооого рядко. Но пък имах един момент през януари, в който ревах няколко денонощия почти непрекъснато.. последния път, когато плаках всъщност и май тогава си изревах дажбата за години напред

бих казала, че не плача много често.
ама ... по моята дефиниция човек да плаче рядко значи веднъж в годината. и аз хич не се вписвам.
в повечето случаи е защото съм прочела нещо толкова хубаво, че от щастие се насълзявам.

Винаги плача, когато режа лук. Направо не мога да се понасям в такива моменти. Горкичкото зеленчуче. Много ми става тъжно, когато го видя един такъв - разрязан, разпарчетосан...

Не мога да си спомня кога е бил последният път, в който съм плакала.

Тъкмо бях написала и ми се затри.
Исках да кажа, че като малка ревях много, и сега продължавам да си рева. Като не мога да рева (примерно под действието на лекарства), се чувствам зле.
Освен това предпочитам да рева в компания, защото така се чувствам по-добре. Като си рева сама, се чувствам безнадеждно.
Като малка много са ме поучавали, как не трябвало да се реве. Все още не ми понасят такива поучения.

Вече много рядко. Тотално безсмислено е, дори когато ми се плаче имам проблеми с това да заплача и просто се отказвам от безумната си прищявка.

Абе, да ти кажа, по принцип е полезно да се плаче, защото така се изкарват токсини и напрежение. Че няма да промени нищо, няма, но може да те облекчи малко XD Бтв, наистина вече изобщо, дума да не става при мен за реване пред хора. Пред много близки приятели може,.... но не искам другите да си мислят, че съм слаба, не са познали

Не знам колко е полезно, струва ми се по-скоро безполезно. Има по-хубави начини да си изкарам отрицателната енергия-да чистя, чета, готвя, решавам задачи...

Предпочитам токсините да излязат през сълзите, отколкото през пот на ръцете, особено ако е предизвикана от решаване на задачи.

Абе да ви кажа, сълзите са си разтуха, особено за хора с проблемна НС. Освен това понякога помагат. Как? Ще ви кажа на кратко.
1. Когато ми се стори, че половинката ми ми изневерява, вместо да създавам досадно напрежение (вече), отивам в банята, пълня си ваната, рева си. Малко по-късно разбирам, че не ми изневерява и хоп - спестени скандал и срам.
2. Аз имам паническо разстройство и проблеми с НС. Когато потискам емоциите си или се опитвам да "избия" всичко в чистене, готвене и т.н., състоянието ми се влошава. Не винаги отклоняването на "черните" мисли действа и точно тогава сълзите помагат.
 
Разбира се, понякога плачът си е чиста загуба на време, което може да бъде прекарано в размисли над въпроса "как да се справя с този проблем", но понякога точно сълзите водят до отговора, колкото и тъпо да звучи. Защото ти ревеш, ревеш, ама не осъзнаваш защо точно.. ревеш, защото ти е гадно. И в един момент /поне при мен винаги идва тоя момент/,  си казваш - чакай бе, аз защо рева? Каква е точната причина? Рева, защото.. и така намираш корена, който всъщност може да не е парченцето шоколад, което не можеш да изядеш, защото си на диета. Започваш да си изброяваш причините -/за протокола, не цитирам, пиша проблеми, които си измислям/ "грозна съм, дебела съм, нямам воля, нямам хубави оценки, тъпа съм, няма да стане на моята, не ми се получи манджата, за нищо не ставам, не мога да си намеря работа, гаджето не ме обича, семейството ми не ме подкрепя, всички вкъщи се изпокараха, живея с алкохолици, ще изгубим къщата..." И в един момент стигаш до първопричината. Хоп - ето защо всъщност ревеш. Сега цялото ти лице е подуто и не можеш да дишаш през носа, обаче имаш пред себе си точно това, което трябва да оправиш.
Естествено - не винаги се стига така до тоя извод. Понякога просто сядаш и мислиш, ама нали говорим за сълзите (:

Аз понякога плача от радост.

Днес бях в Кауфланд и се отбихме на щанда за месо, татко да си избере нещо. Погледнах нагоре към рекламите и видях постер на мацка, която гризе пилешко бутче и се усмихва с пламък в очите. И се разревах тайничко.
Абе т'ва нормално ли е, или нещо ми хлопа в главата? Всеки път, щом видя човек да яде месо, почвам да си мисля няк'ви работи и ми се реве.

-

Имам проблем с възприемането на вегетарианци.

Очевидно вече нямам проблем с плаченето. Не плача вече за нищо
до следващият път, когато получа нервен срив, но до тогава ще си имам витамини от а до я

връщайки се назад към ученическите години, когато всеки ден бях претърпявах нервни сривове, кризи и постоянно плачех вкъщи, си давам сметка, че съм много по-уравновесена.
е, окончателното уравновесяване стана в последните месеци, т.е. сравнително скоро, но... така ми е много по-добре.
няма нужда от глупости.

но аз се отървах от много неща в себе си и живота ми, които ме задушаваха и напълно демотивираха да дишам, като бях по-малка.
ако все още бях в кожата на човека, който бях тогава, и с тогавашните нагласи, щях да съм също толкова лабилна и в пълна черна дупка.
йей за промените (понякога)

миналата седмица ми беше ужасна. поревах си доста.
мисля, че аз съм на периоди. например може да минат и месеци, в които просто съм ок и примерно съм се разревала 2-3 пъти, могат да минат и месеци, в които рева през ден.
не знам, когато ми се насъбере напрежение+някви си мои insecurities и съм отвратителна и ревяща за най-малкото нещо, обаче един вид наистина е разпускащо, защото после съм по-ок.