Студ (лично творчество)

Разказът се отменя.

Цитат :

Мислите й препускаха като бурни ветрове биещи се помежду си. Вече виждаше заглавията по вестниците – „Елизабет Паркър - момичето което се самоуби заради майка си.”

Няма бурни ветрове, които да се бият помежду си. Ветровете обикновено следват един път. Ако се засекът с друг вятър, заедно се втурват в ново течение. Ако са с една сила, може да прерастни в торнадо.

Едва ли точно това някой самоубиец ще си го мисли, минути преди смъртта, освен ако това не му и главната цел - да стане известен из вестниците.
Доказан факт при рязането на вени, е че мисълта се притъпява и самоубиецът изпада в съновидение. Вижда разни работи и тн.

Тано, ти откога си специалист по рязане на вени?  

Отпреди 12 години, когато в последния момент изкарах приятелка от ваната. Та тя бълнуваше разни работи и аз ги запомних...

Ок. Приема се.

Между другото, не разбрахме майката какво общо има.

Цитат :

Снегът беше като стомана забиваща се в плътта ми, но нищо не усещах.

Как точно снегът е като стомана? Имаш предвид, че е студен като стомана и по този начин при допира си сякаш те порязва или не. Сравнението е малко ненамясто.

Цитат :

Не чувствах болката, не чувствах и студа.

Какво е чувство?

Чувството е понятие от психологията - то може да бъде положително, отрицателно или безразлично.
Всичко останало е усет. Болката и студа се усещат, те не се чувстват.

Цитат :

Чувствах единствено спокойствие.

Тук съвсем спокойно можеш да премахнеш "чувствах". Разбирам, че искаш с тази трета тафтология да ни забиеш в главите, че героят не чувства вече нищо, и че умира, но просто може да се напише.

"Не усещах болката, не усещах и студа. Само спокойствие."

Цитат :

И това беше ужасяващо, стига да не беше факта, че нямаше шанс за мен. Щях да умра, така или иначе.

Извинявам се на дамската аудитория във форума с продължението на анализа, но при това изречение си мисля, че сякаш героинята е в цикъл: хем е ужасена, хем се е примирила, че ще умре... Окей може и да искаш да споменеш, че въпреки уплахата си, че ще умре не може да направи нищо по въпроса. Но...

Цитат :

Чувствах единствено спокойствие.

е несъвместимо с

Цитат :

И това беше ужасяващо, стига да не беше факта, че нямаше шанс за мен. Щях да умра, така или иначе.

Ужасяващо спокойствие? Хладнокръвие?

Цитат :

Сърцето ми пропусна един удар.

Това бих го запазил за последно изречение в разказа.

Цитат :

Очите ми бяха сухи, може би заради вятъра или заради безчувствието вътре мен.

Очите по принцип се затварят от самосебе си, когато човек изпада в покой. Освен това, когато има вятър, всеки инстиктивно си затваря очите, за да се предпази евентуално от летящи прашинки.

Цитат :

Устата ми се пълнеше със слюнка, но и тя като всичко останало беше като от лед.

Когато е студено, обикновено при мен сополите ми пречат да имам слюнка, най-много храчка, която отказва да излезе с нормални методи.

Цитат :

Чувствах натрапчивата топлина по бузите си, която бързо изчезваше с идването на поредния снежен повей на вятъра.

Имаш предвид, че топлината от бузите изчезва или че се появява? Това е малко странно, тъй като при студени дни лицето на човека винаги е леден, а за носа да не споменавам

Цитат :

Още един пропуснат удар.

Пробвал ли си се да задържиш дъха си повече от 1 минута? Бих ти препоръчал да го направиш и да задържиш ръка на сърцето си за да усетиш как отслабва.
Имам предвид, че когато сърцето започне да пропуска своя ход, белите дробове престават да функционират и на човек му е трудно да диша.

Цитат :

Усетих и последния удар на сърцето си като камък, смазващ бронята на някоя кола. Усетих и... нищо.

Камъкът не може да смаже броня, най-много да направи някоя вдлъбнатина.

Цитат :

Бях мъртва. Бях изгубена сред хилядите снежни пламъци на бурята. И това бе краят.

След като си започнал да описваш колко е студено, как всичко изтива, как има вятър, как времето не стига, тогава какви са тези пламъци на бурята

Дано да съм бил полезен. Спирам до тук, защото това беше от редките случаи в които имам някакво свободно време да прочета нещо и да го анализирам.
Ако желаеш мога да продължа, но това ще стане по нататък, когато пак ми се отвори свободни два часа за четене, анализиране и писане.

Благодаря ти, SatanicSlayer. Критиката е важна за мен и си вземам поука за някои неща. Ще ти кажа по - надолу какво точно съм искала да кажа и къде има несъвместимост и защо, най - вече. Отменям разказът си не заради теб (даже съм благодарна, че някой въобще коментира написаното от мен), а заради някой хора от личното ми обкръжение. Няма да навлизам в по - дълбоки подробности, относно решението си да премахна разказа си.

Извинявам се относно приятелката ти... Надявам се да е компенсирала грешката си с направата на нещо хубаво за себе си. Компенсацията е важна.

"Мислите й препускаха като бурни ветрове биещи се помежду си. Вече виждаше заглавията по вестниците – „Елизабет Паркър - момичето което се самоуби заради майка си.”

Тук мога да те оборя. За пример ще ти дам два съседни блока, и под съседни имам в предвид между тях да има един метър разстояние. Застани там в бурен ден и ще видиш как отвсякъде те блъскат ветровете. Чувал/а ли си за пасатите. Това са сухи ветрове, духайки основно около екватора, които идват от север и от юг. Това са две различни посоки и в зависимост от препятствията по пътя си (планини, сгради и дървета), могат да духат с различна сила. Научно доказано е.
Аз също имам познати, които са си рязали вените. Основната йм мисъл е била - как ще реагира той... Но моята героиня не се самоубива... Това е разликата. Знам как изглежда и това ми беше целта. Опитай се да застанеш на мястото на човек, който е бил убит по този начин. Какво ще видиш? При обща хипотермия, могат да се лекуват и кръвоизливи.

"Снегът беше като стомана забиваща се в плътта ми, но нищо не усещах."

Моята героиня е само по сини дънки, бял пуловер и едни ботуши. Не съм описала от колко време персонажът ми е навън. Когато си насред заснежено поле, полугола и без подслон, как мислиш, че би се чувствал един човек. Със сигурност всеки студ, който се допре до него е фатален. Това се обяснява чрез термина хипотермия. Под 35 градуса по Целзи е рисково за което и да било човешко същество. И тъй като студът е фатален е зле за нея, но тъй като е била достатъчно дълго навън вече нищо не усеща.

"Не чувствах болката, не чувствах и студа."

Прав/а си си, че студа не може да се чувства. Той се усеща. Вземам си бележка. Болката наистина може да е както на психично, така и на физично ниво. В този случай не мога да говоря за емоционална, защото думата  "студ" дава друг смисъл. Отбелязвам си.

"Чувствах единствено спокойствие."

Спокойствието не се усеща. То не е нещо извън тялото, за да се усети. Спокойствието се чувства. Ако не чувстваш спокойствие, как така можеш да го усещаш?

"Сърцето ми пропусна един удар."

Аз не бих го оставила за накрая, тъй като това би означавало, че въпреки всичко в нея има живот, има надежда за такъв.

"И това беше ужасяващо, стига да не беше факта, че нямаше шанс за мен. Щях да умра, така или иначе."

Да, в контраст е с горе описаното от мен. Отново си вземам бележка.

"Очите ми бяха сухи, може би заради вятъра или заради безчувствието вътре мен."

Аз не съм казала, че тя ги държи отворени или затворени. Отново тук намесвам хипотермията и спадането на температурата. При този случай кръвта се сгъстява, а водата загубва своето основно свойство.

"Устата ми се пълнеше със слюнка, но и тя като всичко останало беше като от лед."

Мога ли да напиша, че героинята ми има суполи и няма слюнка? Човек винаги има слюнка, защото ако нямаше, устната ти кухина щеше да е суха и при ветровит, студен ден, ти трябва да преглъщаш чрез маркуч, който е поставен чрез разрез на хранопровода ти. Това е просто смехотворно.

"Чувствах натрапчивата топлина по бузите си, която бързо изчезваше с идването на поредния снежен повей на вятъра."

Човешкото тяло излъчва топлина, дори когато е навън или е под влияние на хипотермия. Тялото максимално се стреми да отдаде топлина. Ти може да не усещаш топлината, но ти излъчваш инфрачервена светлина. Тя е невидима за окото, но видима за някой животни. Ще ти дам най - близкото - змията. Гледал/а ли си по научнопопулярните филми, как хората отиват в някое блато, посред нощ и как тялото им се стреми да отдаде максимална топлина. Инфрачервен спектър. Всички би трябвало да го знаем.

"Още един пропуснат удар."

Добре, браво. Ама нали спирането на функционалността на белите дробове спира на етапи. Не спира изведнъж. Задържал си си дъха за 10 секунди и ти спира сърцето? Става поетапно.

"Усетих и последния удар на сърцето си като камък, смазващ бронята на някоя кола. Усетих и... нищо."

Искаш ли да пробваме? Но не с някой малък камък. Не говоря за такъв.

"Бях мъртва. Бях изгубена сред хилядите снежни пламъци на бурята. И това бе краят."

Това се нарича оксиморон. Две взаимноизключващи се понятия. Разбира се, че няма снежни пламъци, просто това е по силно акцентиране върху бурята. Може би е по добре да напиша - духаше силно, ама много силно и заради това беше много студено...

Благодаря ти отново, но в някой случаи грешиш. Няма как да ми кажеш, че фактите описани от мен са глупости, тъй като това уча. Запозната съм с биологията на човека и с основните влияния върху него. Някой неща са грешни, но някой не. Вземам си бележка за това което трябва, но за останалото не. И още нещо - никога не анализирай само едно изречение. Когато гледаш една книга, не гледай само един детайл, огледай всичко.

Цитат :

Благодаря ти отново, но в някой случаи грешиш. Няма как да ми кажеш, че фактите описани от мен са глупости, тъй като това уча. Запозната съм с биологията на човека и с основните влияния върху него. Някой неща са грешни, но някой не. Вземам си бележка за това което трябва, но за останалото не. И още нещо - никога не анализирай само едно изречение. Когато гледаш една книга, не гледай само един детайл, огледай всичко.

И ти не смесвай биологията с писането. Когато започнеш да описваш всичко на биологична основа, тогава става истински кошмар, защото започват да се смесват реализъм с епитети.
Когато чета една книга си я чета с кеф, защото знам, че е минала редакция. Когато чета произведения във форум, знам, че човекът, който е пуснал разказа си чака отзиви. По някаква случайност бях свободен от задължения и си отпочивах от това, което пиша и реших да прочета произведението ти. Понеже обичам само уводите да ги правя на парчета, за това се заех да ти го разпарчетосвам и да си кажа мнението по всяка една точка.
Когато анализирам дадено нещо, аз казвам какво усещам докато го чета.

А приятелката, с нея се случи нещо подобно на разказа на Стивън Кинг - Последното стъпало.