Порцелановата кукла
Когато плачех,плачеше и ти
със сребърни,истински сълзи.
Когато се смеех,смееше се и ти.
С усмивка като слънчеви лъчи!
Галеха ме вечер твоите коси
като ръце на майка в пролетни зори!
Но сега гледаш ме със тъжни,блеснали очи,
защо си тъжна?!Моля те,кажи!
Със студени усни,като роза,ти мълчиш!
А от вътре чуствам,че гориш!
Какво се случи,така и не разбрах,
да ти помогна май закъснях!
