Като колко свободен човек можеш да се определиш? Защо?

Човек никога не може да бъде напълно свободен. Винаги ще бъде зависим от телесните си нужди. Трябва да мисли за прехрана, за електричество, отопление, хигиена, да не говорим, ако тръгне да оставя потомство. А дали има ниво на съществуване на една душа, където тя се освобождава от всякакви нужди, това не мога да го знам - но може би, ако има, то ще е чак последното; в крайна сметка, ако едно живо създание, било то и ефимерно, престане да има необходимост от нещо друго, то съществуването му се обезсмисля. В крайна сметка дори душевната нужда ограничава свободата ти, защото кара съществото ти да бъде зависимо от наличието на дадена емоция (или друга душевна подплатеност). Но в такъв смисъл нуждата едновременно ти дава свобода, защото ти дава възможността да изпиташ красота, удоволствие от света около себе си - иначе би бил празен и цялото богатство на вселената би преминавало напълно безсмислено покрай теб. В крайна сметка нали за това е животът? За да се удиви на съществуващото.
Може би, както вече споменах, в най-висшето ниво на съществуване, когато душата най-после се самопостигне, заеме състояние отвъд всичко, тя се освобождава напълно. Но това е момент, който все още не мога да разбера и изпитам истински, защото на този етап съм далеч от него.
Колкото до самите хора, мисля, че свободата се намира във възможностите, изборите и преследването на целите; и в правото на свободно себеизразяване и развитие. Но най-напред тя трябва да извира отвътре като душевно състояние. Ако не я почувстваш в себе си, няма как да бъдеш свободен. А дори да си заробен, когато извира от теб, ти можеш да я изживееш по-пълноценно в борбата си, отколкото онези, които сами си я унищожават.

правихме подобна дискусия в една лекция и всъщност ме накара супер много да се замисля.
аз винаги съм се определяла като супер свободен човек в смисъла на индивидуална свобода. правя каквото искам, ходя където искам, дърадъра.
обаче реално не е баш така. ограничение номер едно - пари. необходими са, каквото и да си говорим. тоест, ако днес нямам пари няма да отида в бургас примерно.
друго нещо - учене, работа. тази мисъл направо ме побърква, даже ми е идвало е така да си прекъсна ученето, да напусна работа иии да си гледам кефа. отговорност е, а мисълта да си прекарвам 4-5-6-7-8 часа всеки ден, на едно и също място ме побърква. ама си стоя, просто защото виждам някакви ползи за себе си от това.
и семейство, приятели блябля - колкото и да не ми се ще да си го призная те ми ограничават свободата. не в смисъла на няма да правиш едикаквоси, но в смисъла на това, че се съобразявам с тях, правя неща заради тях.

абе като цяло не съм особено свободна, мисля, че са адски малко хората, които са наистина свободни и на моменти малко им завиждам.

Цитат :

друго нещо - учене, работа. тази мисъл направо ме побърква, даже ми е идвало е така да си прекъсна ученето, да напусна работа иии да си гледам кефа.

оф, това с работата ми се струва мн ужасно. секи ден едно и също братче. поне в университета учиш нещо, което ти харесва, и всеки семестър нови предмети. има разнообразие. докато на работа. единственото яко на една работа, според мен, би било да имаш готини колеги. на мен лично тва ми прави целия ден хубав.

никой не е свободен

да, но като губиш вътрешната си свобода, тогава вече е ужасно.
вярно, роби сме на плътта, на материалния свят...
до голяма степен сме роби на невидимите влияния върху психиката ни, емоционалната ни система, но
е прекрасно, когато си господар на собственото си съзнание, твоето лично пространство, където си господар.
И ако го загубиш,
кой и какво въобще оставаш?

свободна съм, толкова, колкото си позволя да си мисля, че съм.
всичко е до нагласа и гледна точка.