Беше студен зимен ден.Северният вятър със своите пориви усилваше усещането за студ.Морето беше бурно.Рано се стъмняваше.Той си мислеше всичко това и като шеф на драгата/дълбачка/ реши да пусне хората си днес по-рано,да се приберат на топло.В 16 часа всички си тръгнаха
===
На другата сутрин, докато се приготвяше за работа,телефонът звънна.Беше сестра му,която работеше в Съдебна медицина.Звучеше тревожно:
-Всичко наред ли е при теб?
-Защо?
-Всички тук сме потресени...Страшна картина!Докараха цял камион с трупове,нахвърляни един върху друг,в гротескни пози...ужас!Снощи се е преобърнал понтонния мост...и нали знам,че и ти минаваш по него...славо Богу
Първата му мисъл беше,че са извадили страшен късмет ,че се прибраха по-рано!Бяха невредими!А всъщност,но той и не подозираше,неговата смърт вече е била предизвестена.
===
Когато отиде на работа, картината се изясни.Инцидентът беше станал около 16.30 часа.А тяхното работно време беше до 17 часа.Значи е трябвало да бъдат на драгата...а тя е била най-близкото средство,което е могло да се притече на помощ!Боже!Защо си тръгнахме по-рано...
Този въпрос се загнезди в съзнанието му.Стана непрекъсен негов спътник,растеше,обсебваше го...След три дни инцидентът бе изместен от по-важни новини,но за него мъчението едва започваше-чувстваше се виновен,съвестта го гризеше,ден след ден,месец след месец...а и беше интроверт,таеше всичко в себе си,близките му не подозираха какво преживява.
След няколко месеца стана ясно,че съвестта го е изгризала буквално-установиха му рак,неспасяемо положение. И тръгна със своя тежък кръст по пътя към своята Голгота...
