Какво според вас е злото?

И винаги ли е лошо нещо? Ако не - какви плюсове носи?

Злото е дезинтеграция, разпокъсване, прекъсване на свързаността с цялото.

Например, когато гръмне бомба и има жертви и разрушения, това е дезинтеграция, разпадане на нещо вече изградено и превръщането му в парчета и руини.

Всяка йерархична и авторитарна социална система е зло, защото отчуждава хората и ги кара да се подчиняват на решения, които не са решили пряко и в консенсус с цялата общност. Прочетете за Хана Арент и баналността на злото. Според нея злото не е нещо чудовищно, демонично или негативна същност на човешката природа, а нещо съвсем банално, което е резултат на отказа да се мисли самостоятелно и критично, на конкуренцията, подчинението на авторитети и нежеланието да се чувстваш свързан с останалите. Например расизма, сексизма, унищожението на природата и подчинението на животните са "зло", защото техните поддръжници и изпълнители се чувстват изключителни, по-висши или просто са невежи за тези неща, т.е. дезинтегрирали са се и са се отчуждили от други групи хора, природата или животните, смятайки ги за нещо отделно, различно и по-ниско от тях самите. Тези хора не са зли по природа, не са изроди и чудовища, просто злото е нещо банално и естествен процес на откъсване от цялото. Доброто пък е осъзнаването и чувството на свързаност между всички неща, на общност, емпатия и съзидание. Доброто е разбирането, че всички сме едно и сме вплетени в мрежата на живота.

злото е МЪРЗЕЛА МИ.
и вечното ми желание да кръшкам

life. love. regret, това е много добра интерпретация.

Аз ще се опитам да го разгледам от ... енергийна? гледна точка. С малко метафори.

Най-напред трябва да се разбере, че във всяко същество има две начала;
дори онези, които олицетворяват всяка крайност, съдържат най-пълната си противоположност.
Да си нечий противник, означава да не искаш да признаеш, че той може да те докосне, да заеме частица от теб.
Значи вече си обречен на поражение. Трябва да установиш наличието на семето, да се помириш със света и себе си, да въдвориш хармония в същността си.
Зависи как го претвориш през филтъра си, как се настройваш, къде поддаваш, накъде се упътваш; можеш да направляваш насоката с много воля, левиране, устрем... като кораб. Рулят се върти трудоемко, движенията се контролират мудно, усилно и с противодействащо напрежение... но с неотлъчни, осъзнаващи, целенасочени, контролирани усилия и действия ... може да се получи.
Трябва да храниш душата си с правилния заряд.
Тогава 'злото' на свой ред ще се храни с него и ще го усилва, ще спомага дори за по-пълноценно преживяване на чистотата и хармонията. Да, смуче, изтощава те, но ако имаш сила, ако презареждаш правилно и от правилните извори, си заслужава. 'Зло' е субективно дадено понятие от човешки устроени мозъци, които обичат да делят, да приравняват многопластието до образ, запълнен само от един принцип. Енергията е нискочестотна, но тя е една мрежа, в която инкорпорираш образи, чувства. Ти я храниш и насищаш. Тя ти внедрява своя заряд, но нейният заряд мутира чрез твоя.
Бремето е и дар, ако умееш да го възприемеш с обич, като лична мисия, като изстрадана благословия. И трябва да престанеш да се сърдиш на злото за природата му. То копнее за теб, за допира ти, дори за любов. Трябва да го разбереш и да направиш осъзнат избор да съпреживяваш, да носиш товара му, като полагаш усилия за съхранението си.. доколкото можеш. Понякога злото не може да се сдържи, то има нужда да те поквари и завлече с допира си. Но и иска да те опази, да направи от теб градина, от която дълго да черпи, да съхрани за себе си. Именно злото е Водолея, именно в ада, чрез страданията, душата се пречиства. Злото може и да ти вдъхне непорочност, неопетненост. Злото те разбира, не те осъжда, то те обича, има нужда от теб, за да черпи живителни сили, а в замяна ще те пази и утешава - ако проявиш любов, разбиране, чистосърдечност към него. То ти дава познание и право на избор, но ти носи и отговорностите. Познанието покварява, системата се отдалечава от първичната неразривност с природата, то те вкарва в абстрактни понятия, които са и почвата, където може да покълне семето на злото.
Е, злото е лукаво и понякога не може да се сдържи, защото обича да си играе с теб.
Да, рисковано е, приключение с неизвестен край, но е истинно, лъже в играта, не лъже в същината. Същината докосва, същината е първична, същината се свързва с чистите фонтани на началата.
A и ако го обичаш, ти му помагаш. Ниските честоти прерастват във високи, високите се принизяват до ниски. Любовта ти е негов пристан, облекчение от тормоза на собствената му природа, пожара на покварата, гнева. Обичта ти връща неговата.

Хората са свикнали с наличието на двата полюса, добро и зло. Филмите, книгите винаги учат, че доброто побеждава, ама така ли е всъщност?

Злото за мен е неразбрано добро