живот в чужбина

едно време всички мечтаехме да бягаме нанякъде..
сега някои се разбягаха, други - не...
какви са ви днешните впечатления, базирани на по-заземен и може би личен опит (или изслушване на чужди преживявания)?
в кои държави бихте били склонни да се пробвате?
вълнува ли ви демографският проблем на населението ни, или не се чувствате отговорни за разрешаването му?

аз като цяло съм обградена от два типа хора - да, искам да се махна и не, ще остана, защото дълг/семейство/бляля. и двете страни имат право, до някъде. като цяло, обикновено идеята за махане на хората е, че нещата в България не са наред, а някъде другаде улиците са павирани със злато, докато тези, които искат да остават най-често имат някаква криворазбрана идея за дълг към страната.
честно казано, аз се чувствам повече гражданин на света, отколкото на България в частност. тоест, не смятам, че някакви глупави неща като граници решават някакви проблеми, но също и не смятам, че имам някакъв дълг към каквото и да било.
харесва ми тук, обичам България, обичам София, Пловдив, морето, обичам си и семейството - тоест, не знам дали бих заминала на някъде за дълъг период от време (под дълъг период разбирам да замина за Холандия да кажем и да си кажа аз тук ще живея, няма да се върна, в смисъл да се установя някъде с план да остана там докато умра).
но пък бих заминала за година-две-три, ей тъй, не подгонена от някаква омраза към гадните неща в страната, ами за приключението. да видя какво ще стане. смятам, че пътуванията като цяло обогатяват супер много мирогледа на хората, адски красиво изживяване са. да не говорим и за други възможности, които това носи - образование (като цяло смятам, доста по-качествено извън България, но пък и що се отнася до образованието в общи линии е кой както си го направи), работа (по-добро заплащане, но пък тук е спорно на база по-висок стандарт на живот).
абе, в общи линии бих пътувала, дори бих живяла в друга страна, но от любопитство по-скоро, не знам дали бих го направила за постоянно.

преди мн исках да бягам, но вече не ми е мерак като видях, че не е лесно.
или поне за мен не би било лесно. тук ми е всичко, тук съм свикнала, харесва ми.
бих експериментирала с еразъм и разни други такива програми, стажове, но за постоянно - не.
имам си всичко тук, няма никакъв смисъл да се местя.
достатъчно ми е трудно тук в бг, че да се мъча в чужбина :Д

абе в чужбина не е както си го представяхме навремето в идеалистичните си фантазии по форумите :Д
обикновено е бачкане/университет, и някак си се съобразяваш с чуждата среда.
друго си е да се разпуснеш тук. ;д

и вървят толкова кинти, че само тях мислиш
ама тва, да речем, е за училище
ако става въпрос нещо за визи, кошмарът е пълен.
примерно Австралия, дето си я мислех...
ако искаш да живееш там, трябва да си експлоатиран

PianoGirl написа:

Аз искам да живея в Шотландия. Свежа трева, замъци, мъгла.

повярвай ми, хич не е толкова романтично времето е лошо, постоянно облаци и някои места са се запряли завинаги в 70те години

аз живея в чужбина от три години. някакси нямам такива лоши впечатления, колкото са общите тук, ма сигурно аз пък съм на място където никой не ме експлоатира и се чувствам добре, знам ли

всеки намира щастието си на различни места, важното е да стигне дотам

защото са лошите 70, които мразят всеки един нехетеросексуален женски не-бял човек

не че нещо, шотландия е прекрасно място де, и социалната им система е тип-топ на места

единбург - да. глазгоу - донякъде. зависи къде ще отидеш. има много красиви места, а има и пълни дупки. както навсякъде, общо взето

много ми се спи в момента, ама някой ми е спестил труда и е направил сайт

http://worstpartsofscotland.blogspot.co.uk/

Angie написа:

всеки намира щастието си на различни места, важното е да стигне дотам

много точно!

Живял съм в чужбина, различни градове и страни съм посещавал. Да, различно е, някои ще кажат, че е по-добре от България, но винаги се връщам тук и осъзнавам колко ми е хубаво в родния дом...така че бих останал тук, но нищо не се знае

пробвах живота в Испания... ами, не ми подейства добре. едва ставах от леглото и по цял ден се тъпчех с храна, качих 4 кила. нямаше ми ги приятелите. иначе самата държава е много спокойна и приятна, но .. не ми се става 80 кила.