Мислиш ли, че има непоправима грешка?

Когато онзи наркоман се събудил до мъртвото си бебе и за да прикрие следите, го сготвил, ме обзе истински ужас. Моментално си представих себе си на негово място. Това би било чувство за вина и себепогнуса, която не бих понесла. И най-лошото е, че дори да си мислиш: аз съм такъв, такъв и никога не бих попаднал в това положение, никога не бих постъпил така, никога не знаеш животът къде ще те запрати и какво ще се окаже, че си извършил в цялата му шумотевица. Да, от скверността ме дели една секунда, и истории като тази ми напомнят какви ситуации съществуват, в които не знам как ще живея в себе си, как ще погледна близките си, как ще се върна към чистотата, за която толкова копнея.

непоправимите грешки са свързани с непоправимите неща, тези, които не можем да си върнем.
например, наскоро четох за някакъв атлет, който бива обвинен в изнасилване и прекарва пет години в затвора, докато жената, която го е обвинила, не си признае, че всичко е било лъжа. пет години как се връщат?
или във филма 'зеления път', ако си спомням правилно, там екзекутираха герой, който не беше виновен.

ето това са непоправими неща, а не, че си се скарал с някого, изгубил си пари и така нататък... според мен всичко друго може да се върне, с изключение на времето и живота, да.