Важен ли е бракът за едно семейство?Защо хората все по-(...)

Сватбата си е обременяващо нещо. Дори да е само документ, този документ ви обвързва, и това може да те накара да се почувстваш задушен - ако не в самото начало, то след известно време. Истинското задушаване според мен идва с децата, прекалено многото задължения, пълното забравяне на себе си в името на отглеждането им, финансовото им обезпечаване, всички битови и емоционални пукници, които в един момент те ограбват от мечти, карат любовната магия между теб и партньора да изчезне и да бъде заменена само с подобни рутинни и неприятни асоциации, с всички трудности,  с нежелания дълг. А самата сватба малко или много, особено в българската финансово трудна действителност, често води точно до опасения, че подписвайки, се обричаш на тази съдба.
Когато е на семейни начала, се запазва усещането за известна свобода; а и може би за младост - защото съвместното живеене, базирано на любов, интерес, собствена воля, предизвиква точно асоциации с младините, с първите искри на романтичната тръпка - и това е някакъв вид начин това да се запази. Някои хора го предпочитат вероятно именно от страх да не си доскучеят, да не се почувстват прекалено оковани; опитват се да избягат от ужасяващата рутина на средната възраст, с примери за която сме заляти отвсякъде - където хората забравят как да живеят, дават го по интерция, и са празни откъм интереси, живец, всичко. А също така и да не забравяме, че бракоразводните дела са свързани с хиляди главоболия - то не са подписи, адвокати, един куп пари... Ако ще се разделяте, защо трябва да плащате на трето лице, че вече не искате да имате нищо общо? Интимните отношения са си интимни и може би сватбата е точно вричане за пред света - ето, нека всички да видят, че официално сме обединени, било то обществото, Бог или властите. Когато една връзка прекалено много се развява пред света, тя обикновено се ограбва, най-много се съхранява, когато е съкровена, тайна - и може би семейните начала доставят именно някакво чувство на усамотеност, поне аз винаги съм го свързвала с противоположността на парадирането, представям си един тих уют, който не го тръбиш на никого - не че проблемите между вас не могат да изскочат така или иначе, разбира се.
Но от друга страна ... преди е било толкова по-трудно да се разтрогне един брак, той като че ли (макар и външно) повече е служел като пример за вярност, лоялност, загриженост, обединеност. Вярно, че всъщност това е ужасно, ако си длъжен да живееш с някого и не ти дават да се разделиш с него, защото не е 'морално' - принудителният брак така или иначе няма да оправи отношенията... но когато отстрани ти се дава поне някакъв пример за съпричастност, постоянство, вярност, малко или много го попиваш и ставаш по-отдаден, отколкото ако общественият пример като днес е толкова сексуализиран, плътски и пошъл. Изглежда ужасно и да те лишават от избор, но и да ограбват света от съкровената магия на любовта. Според мен медиите трябва да почнат отново да проповядват някакви ценности, правото на развод да се запази, и така нещата ще се пооправят ~ няма как да се оправят, защото неблагодарни гадни изроди винаги е имало, както и появата на непреодолими различия/насищане, но световното ниво на разврат и консумеризъм ниикога не е било толкова зле. Но това няма да стане, защото пари.
Иска ми се да се видя в рокля, на свещена церемония, но не и на тази земя.
Истинският сватбен пръстен, истинското обединяване и вричане не са свързани с чисто земните ритуали. Те стават на духовно ниво и са невидими, дълбоко запечатани.