Колко мислиш, че "струваш"?

Този въпрос не ми пасва особено, защото не искам да поставям Егото в центъра на самооценката си. Изглежда ми като ситуация, в която ограничаваш себе си единствено до междучовешките отношения, до физически огрубената реалност, където се представяш като някаква измерима и сравнима величина. Мен ме влече безкраят, заключен в духовния потенциал на всеки един човек. Стремя се, макар да съм още много далеч, към онова състояние, където се извисяваш отвъд бариерите на съзнанието и се сливаш в едно в Космоса. След известни прераждания може би ще го постигна... може би ще се слея в безкрайната експанзия над всеобхватността, пречистена от човешки страсти, мисли.. ефирно, безтегловно, струящо състояние, което все още няма как да ми е наистина понятно, но е запечатано някъде вътре в мен, и го усещам истинно, така както едно дете насочва поглед към небесата и в гърдите му се заражда опияняващ трепет на необятна мощ, извисяване и вълнение, сякаш само с влечението си към висините вече ги е покорило...
там ще се слея с допълващите ме елементи и ще преливаме един в друг в оргазмично дразнене, докато се упиваме със стихиите, със свещените есенции, и ще струим...