не знам как да си кръстя темата

пиша от време на време разни неща, ама да знаете, не обичам главни букви.

****

по езика още пари
вкусът на бира и цигари
няма го сърцето, още жари
изоставено по сутрешните пусти гари
още неугаснали пожари
ме връщат в дните стари, стари
погледът ми все те търси, шари
мина ли покрай онез' тротоари

днес ужасна мисъл ме удари
ти си лято, ей го на - януари

****

да си тук
да те няма
да си сам
да сме двама
в спомените
пак да избледняваш
пак да чезнеш
да се появяваш
да те искам
да те моля
зъби пак да стискам
да се боря
да търся смисъл
да намирам
пак да търся
да умирам
да ме лъжеш
че си само мой
да те лъжа
но безмерно твой

и приказка без край
да ти напиша
да те римувам с “рай”
за теб да дишам
вечно тъй
да продължавам
да философствам
да те убеждавам
пак не ще ме осъзнаеш.
за сетен път:
не можеш по душа
със устни да блуждаеш

душата не е плът.

****

не можеш по душа
със устни да блуждаеш

душата не е плът. написа:

силен финал!

Омг, отдавна не съм чела нещо толкова красиво и завладяващо.
Толкова е чисто, искрено и от душата.
Искам да прочета още нещо твое. <3

напоследък ми липсва вдъхновение. ето нещо старо.

учат ме на смислови анализи
да чета поети и да ги разбирам
а ти, приятелю, разбрал ли си,
че поет усеща се, не се разбира?
Смирненски ме гледа с тъмни ириси
да го разбера не ще да ме припира
да тълкуваш ерес е -
изкуството не бива да се коментира

Перфектни стихове имаш. Или поне аз ги усещам страшно близки <3
Не спирай да пишеш.

П.С. И си направи темичка в профили (ако имаш прощавай, не съм я видяла...)

лично

конец на пръстчето е намотан
очите гледат блудно
звезди, забравени след лексотан
и отвътре пак е гузно

умът обсебен е и обладан
от ангела и дявола - задружно

***
и това е старо. напоследък не ми идва отвътре да пиша, ама се кефя като си препрочитам старите неща.

календар

понеделник - озлобен отшелник
вторник - в ума си съм затворник
сряда - мечти горят на клада
четвъртък - ехидно долу котки мъркат
петък - крайно кратък
събота - политам с неохота
неделя - някога дали ще се намеря?

благодаря за критиката. аз си го харесвам и така (намирам си смисъл хаха), но ако имаш предложение с какво да заменя кратък, ще се радвам да чуя. :p

беше ми поставена задача да напиша нещо по "очите ти-прозорец към душата". и аз нали си падам по прозаичното...
ето тук

страхотно е!

имаш си фен (: