"Времето е в нас и ние сме във времето. " - Васил Левски
Времето за мен е нещо, което няма начало и няма край. То всъщност дори не е нещо материално - не можем да го видим, но можем да забележим неговото влияние. Всяко наше действие променя нещо в бъдещето, дори само една стъпка, една дума, а може би и само една мисъл. Всичко материално е тленно, чупи се, умира, само времето остава завинаги. Всеки един от нас осъзнава времето по някакъв начин, но малко са тези, които могат да осъзнаят последиците от своите действия и това до което те ще доведат след време.
Един от тях е Васил Левски. Той е осъзнал, че всеки се нуждае от свобода, още век преди да се е популяризирала демокрацията - той е проповядвал нейните идеи. Но дали защото е оценявал свободата като роб или защото е бил гений - никой не може да каже. Едно е ясно обаче - Той се е опитвал да постигне това, което е мечтаел. С много направени жертви, той вървял неуморно по пътя към Свободата, но не само своята, а и на своето отечество. Той е човекът, който незнаен в своето време е постигнал пълно отдаване на своя мираж за "Свята и чиста република", в която да има "Братство със всекиго, без да гледаме вяра и народност" и всички да са с равни права.Когато се е борил за това, той е бил безизвестен, но с времето Левски е станал най- известния революционер и най-- чистосърдечния човек, който се опитал да постигне свободата на своята свята България. Когато обаче, е вършил това, много от съвременниците му са подритвали идеите му, не знаейки за делата му..., но и днес народа е същия. Не оценяваме дори свободата, за която той е дал живота си, не знаем дори името му! Питаш ли столичанин "Кой е Левски?", ще получиш отговор , че е футболен отбор. Толкова невежи, елементарни и посредствени сме, че дори не знаем националните ни светци които са дали живота си за нашето бъдеще!
Но надежда има, тя винаги върви ръка за ръка с времето.Има хора, които помнят делата на Левски, на Ботев и другите борили се в името на народа , хора които държат днес на своята родина. Точно те знаят Кунчевите дела и вървят по неговите стъпки, с надежда да прославят своята мила родина. Няма как всеки осъзнал делото на Левски, заровил първо глава в историята, да не погледне с вдигната глава напред и да не опита да помогне на своята държава. Въпреки , че не знаем днес техните имена, да се надяваме, че нашите наследници ще ги помнят, заедно с апостолите, като едни от най- великите хора на нашата нация. А ние трябва винаги да помним и предаваме на следващите поколения - обичта към родината и да знаем, че времето винаги показва стойностните неща!
