Здравейте!
Странно нещо е животът! Как преди шест години съм имал регистрация тук, даже съм публикувал няколко неща и впоследствие всичко това е пропаднало в бездната на времето и пространството, докато един случаен e-mail не събуди любопитството ми.
Е, реших да кажа едно bonjour след толкова години, дали ще се задържа - не знам, въпреки че съм почитател на форумите. Лошото при публикациите на творчество в интернет е, че влияят негативно, ако искаш да публикуваш на хартиен носител, та това е и причините да се ограничавам вече, за разлика от пет-шест години назад. С времето прописах значително повече поезия, за което огромна вина носи Димитър Воев, който ми донесе невероятно вдъхновение и съвпадащ мироглед. Пиша и проза, но доста по-малко - разказ, два годишно, но пък опитвам качеството да е на все нови висоти. Иначе, животът ми е писане - завършвам журналистика и пиша всякакви форми - поезия, проза, статии, очерк, хайку, фейлетон, коментар и каквото се сетите (само пиеса май не съм писал, още, хах). Занимавам се и с пеене, обичам да превръщам парчета от поезията ми в музика. И за награда към най-търпеливите за дългия пост, ето едно късче, пък ако имате въпроси - заповядайте!
„13 черни котки“
13 черни котки в съня ми,
13 черни котки в прахта.
Хипнотизиращ е цвета им,
впил във себе си страха.
„Недей оставяй суеверия,
че калта остава кал,
да те водят към галерия
на прокажения крал.“
Рече дядо някога...
„Котката е умно същество,
как така да е фатално?
Не е тя правителство,
в нея няма нищо погребално.“
Повтаряше ми всякога.
Туй, което дядо не узна, обаче,
въпреки че бил е във война,
бе че котето ни странно плаче
всеки петък на 13-ти през нощта.
Него ден веднъж издебнах,
в мрака котето погледнах
и в очите си се усъмних –
с ръце очите си разтрих,
в разума се усъмних.
13 черни котки на дивана
13-тата е с лапи на избрана,
в мрака свети и ме гледа,
кожата ми става бледа –,
че от котето ми...друг ме гледа.
13 черни котки в съня ми,
13 черни котки в кухнята.
Пулсиращ е страха ми
вперил взор в богинята.
