АЗ и ОГЛЕДАЛОТО

Какво виждате, когато се погледнете в огледалото?
АЗ и ОГЛЕДАЛОТО Tumblr_nutjgkFfmO1rp1omko1_500

_________________
Nihil verum est licet omnia.

АЗ и ОГЛЕДАЛОТО Unname11

на мен вероятно цял живот ще продължава да ми е доста кофти, че никога няма да успея да се видя през нечии чужди очи (буквално),
защото все пак това, което виждаме в огледалото, никога не е просто съвкупност от линии и обеми - може би е било някога, за малко, когато сме погледнали отражението си за пръв път в живота си.
Но сега не е така. Сега собственият ни вътрешен свят ни гледа от огледалото - разбира се, през физическото си проявление, но то е винаги афектирано от въпросния вътрешен свят. Когато сме засрамени от себе си, гневни на себе си, отегчени, апатични - достатъчно е да се погледнем в огледалото, за да видим, че това е засегнало физическия ни облик. Може би носът ни неочаквано е започнал да изпъква грозно. Очите изглеждат празни. Извивката на устните се е превърнала в белег на срама. Такива неща.
И обратното, разбира се- няма нищо по-хубаво от случаен поглед в огледалото след безсънно денонощие в което си вършил неща и учил неща, и създавал неща, и тичал наляво-надясно, и се докосвал до красиви хора и така нататък. Отражението ти винаги е способно да те изненада. Да вдигнеш разсеяно очи към огледална витрина и да видиш задъханото, лъчезарно потвърждение на щастието си.
Отражението не е нищо повече от видимо доказателство за това как се справяш според самия себе си.
Разбира се, изпитвам страшно любопитство. Ще ми се да можех да застана зад чужди очи - не само за да видя себе си, а за да видя нечие друго отражение, това би било почти като да прочета мислите му с очи. Сигурно трябва да сме благодарни, че не сме способни на това.

P.S. изписах неочакван за себе си епос, но винаги ме е притеснявал проблемът за перспективата, по-точно проблемът, който се корени в това колко ни е трудно да променяме гореспоменатата :<

Когато се погледна в огледалото, винаги виждам себе си. Аз знам коя съм. Но в мен, заедно с мен, различавам лица, които изучавам и разглеждам омагьосано ... или ме хваща шубе.
И не харесвам това, което виждам в десния ми профил.
Криво е, грозно е и мръсно.
Никой друг не може да го долови, но аз знам, че е там. Аз го виждам.
Затова мразя да ме карат да се снимам в десен профил........
А понякога очите ми почват да блестят и кожата ми става по-сияйна, тогава се харесвам най-много.
Пробвайте да се взирате известно време в отражението си без да мигате, защото тогава се показват образи, които издават много повече за вътрешния ви свят.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

АЗ и ОГЛЕДАЛОТО Unname11

правила съм го, ако издържиш 10 минути направо влизаш в медитативно състояние

Аз не мога да издържа толкова. Обзема ме чувството, че ще ме погълне и няма да се върна обратно!
Но пък ... като се замисля ... толкова пъти съм се хипнотизирала пред него, че може би преценката ми не е реална.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

АЗ и ОГЛЕДАЛОТО Unname11

Брой мнения : 52 Age : 24 Registration date : 04.05.2016

Какво виждам когато се погледна в огледалото?

Себе си. И колко мръсно е то..

Значи, отдавна не се бях виждала толкова хубава, колкото в огледалото на една дискотека тук. Направо магически чудеса върши. Ще ми се да можех да си го отмъкна за вкъщи.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

АЗ и ОГЛЕДАЛОТО Unname11

» Ако можехте да видите в огледалото най-големия си ужас...