Попаднах на тази тема в един друг форум... И като предисловие бих публикувала размислите на момичето, защото изключително много ми харесаха:
"Можем ли да правим действителна разлика между любовта и егото, в дните,
в които не всичко е цветя и рози? Ама не на теория и в изчистени варианти, а всекидневно в живота си.
Хората, които са си задавали подобни въпроси и не са ги отпъдили като досадна муха,
заблудено убедени, че отговорите са ясни, може би разбират,
че разликата изобщо не винаги е толкова сигнално видима и точно отграничена.
Защото егото, освен, че се опитва да се вкопава непрекъснато и има претенции
то да ни е индентификацията в небудно състояние, е и много ловък маскировчик и манипулатор.
Та когато стане дума за обиди - любовта ли е обидена или егото?
Как се обижда любов?
Когато стане дума за събиране на багаж след грешка -
егото ли го събира или любовта е домашна прислужница?
Когато има искане и настояване за обяснения, извинения -
любовта ли е толкова слаба и крехка, че има нужда от тях или пак е егото?
Кое е това, който иска, изисква, настоява, заплашва или се оплаква на висок глас
и настоява да е право....
Ако така представени повечето въпроси са риторични,
когато са в някаква заплетена житейска ситуация дали винаги е така?
И успявате ли да спрете, да поемете дълбоко въздух, да усетите,
да помислите и да се засмеете:
"Ааа, его, пак си ти, но вече те разпознавам и не ти се давам така лесно."
