Мисля, че най-откачената постъпка в живота си дължа на едно много по-малко, неопитно и безразсъдно "аз", което, на узрялата възраст от четири години, е решило, че ще бъде изключително интересно и приключенско да си лепна дланите, разперенички хубаво, така че да прилепнат добре, към врялата фурна.
И, да, спомням си много добре разсъжденията си преди да го направя. Не е че просто съм щъкала без да знам какво правя, дори ясно си дадох сметка, че може да ме заболи, обаче любопитството ми беше толкова огромно, че си казах "е, и да се опаря какво толкова, ще го преживея, трябва да видя какво е", след което си спомням картината на залепването... и дотам, все едно са ми отрязали изведнъж съзнанието и на мястото на спомен имам черна дупка. XD
Явно е боляло толкова зверски, че мозъкът ми СЕ Е ПОСТАРАЛ да го забрави!
Доста от откачените неща сега ги намирам за глупави...и не само това е лошото,а и че почти всички съм ги правил, за да впечатля някоя жена