Когато усети поредния лек полъх, се ентусиазира за миг. Почти повярва, че ще се довлекат облаци и ще закапе топлият летен дъжд. И когато видя, че отново не се получава, реши да спре да си въобразява, че още може да накара дъжда да се изсипе.
Разходи се из гората и приседна на тревата до един голям камък. „Всичко умира!”, натъжи се и погали изсъхналата земя. „Как се правеше?”, ядосано се разкрещяха мислите в главата. „Спомни си как се правеше!”, заповядваха те.
Тогава й хрумна:
– Вали! Вали, заповядвам ти!
Изведнъж леко се заоблачи. Вдигна бързо очакващ поглед нагоре и го сведе с напушващ смях. Едно облаче само замрежваше слънцето, сякаш самото слънце се криеше с ветрило от жегата.
Прибра се вкъщи и погледна през прозореца. Представи си , че хваща една светкавица от облаците, сякаш се е заклещила и не може да падне. Изпъна нагоре ръка и се наведе рязко към пода като че я забива с все сила в земята. Преминаваха бавно облачета и нищо повече.
Направи примирена физиономия и се захвана с дневните задачи. Пусна отново приложението за дъждовни звуци на смартфона. Не, че помагаше последно време. То вече беше по скоро за успокоение на нервите. Взе прането и се отправи към терасата. Гледаше ту щипките, ту премяташе дрехите. Чат-пат премяташе и размисли за професионално ориентиращия тест.
- Какво му е хубавото на това да си управител? Раздаваш заповеди. Нищо особено няма в това, всеки може да раздава заповеди и никой да не ги изпълнява.
Защипа последните тениски и се загледа към дърветата в далечината.
„Защото никой не обича да го командват.
Къде, къде по-хубаво е да си творец. Променяш без да изнудваш подчинение.”
И тогава си спомни.
„Бог не заповядва, а твори защото е всемогъщ. „ – Ентусиазмът взе да се завръща ,”Създавам дъжда, за да върна отново живота. Усещам големите поройни капки по дланите. Излива се вода, връща се зеленината по листата. Всичко увехнало се изправя.”
Големи сиви облаци смрачиха небето. Изгря задоволство на лицето й и тя изтича бързо на другата тераса. Видя две светкавици в далечината.
„Долавям шума на капките по листата. Виждам как се насищат отново цветовете на керемидите и фасадите.”
Най-накрая изтропаха първите капки по листата на дърветата. Тя затвори очи и си спомни детските танци под дъжда. Представи си как се излива порой. „И се напоява земята.”
Накрая промърмори:
- „Няма нищо по-хубаво от лошото време.” Вече мога да си отдъхна и пак да си бъда беззащитния малък човек в големия непредсказуем свят.
След което се прибра вътре и се излегна доволно на дивана. Зад прозореца се изливаше поройният дъжд, когато зелена пеперуда прелетя в стаята, кацна на пода и не помръдна повече.
Стана от дивана и отиде при нея. Побутна я с пръст. Нищо. Поредната пеперуда, която се появи изневиделица, за да умре пред нея. Тази беше изключително красива.
Взе я внимателно, занесе я до малка оранжева кутия и я отвори. Вътре имаше стотици четирилистни детелини. Сложи красивата пеперуда отгоре им и въздъхна мрачно:
- Май трябва да преосмисля някои творения.
