Първи опити...

Просто да пусна нещо и от мен

Зима

Момче, пълно, направо дебело,
щастливо броди по пухкавия сняг,
щастливо подмята торбичка в ръка,
с весели крачки стъпва върху леда.

Студа щипе бузите червени, сочни,
пушек бях излиза из сините му устни,
снежинките мръсни една по една
се трупат върху светлата му коса.

Момчето скита в нощта, търси дома,
тъмнината и студа му правят компания
вървят до него и го омайват с думи,
красиви и мили, но зловещи и смъртоносни.

Щастливият дебеланко няма да се прибере,
няма да зърне повече дома, топъл и уютен,
а майка му, жална, нещастна, ще разбере
за трупа му, погребан под снега.


Усмивка

Ти си моята светлина,
а аз съм твоята тъмнина.
Ти си моята мечта,
а аз съм твоята грозота.

Сърцето ми жадува, копнее
усмивката ти да зърне и да загрее,
душа ми щастлива да запее,
нов живот да заживее.

Аз съм сянка, скитам в нощта,
тихо търся своята мечта,
твоята усмивка да зърна
пък тогаз към живот да се върна.

Отново избираш да си тръгнеш,
надявам да се обърнеш,
да видиш, че бях тук,
но ти избра да отидеш при друг.

От живота ми тръгна си ти
взе светлината със себе си.
Тъмнината завладя живота ми,
пистолет насочен към челото ми.

има много чувство, което ме грабва; аз наистина усещам твоите емоции много силно.
има много за работа, но продължавай, защото всеки път става все по-добре.

Английската граматика ми е много зле, но пък това ми хареса как се получи затова ще го пусна. Надрасках го за десетина минути, защото ми беше скучно, дори не мога да го нарека поезия, но все пак...

Remember the old days?
Playing together to dawn,
living in the hostile world,
you were the only one to understand me,
the only one to save me,
and you did, for this, I thank you.
But do you recognize yourself
when looking in the mirror,
because i don't know the person
you have turned into.
You've stole my heart
but throw in the trash.
I was looking at you,
but you didn't look at me.
You were too busy
to see me in the crowd,
I was just a stranger
who was searching for your heart.
I don't understand this shit,
how the fuck you have turned
from such a cute girl with big heart
to a whore with fake smile.
Who the hell are you?
I don't even know who I am anymore
but I still love you, baby.
You are everything I want,
but you don't want me.
I know everybody gonna hate me,
insulting a woman, what am I thinking?
But they don't know you as I do.
They cannot see your social media,
full of dick pics, fucking for money.
I hope you don't get some disease, you bitch!
I did everything for you,
I was in prison too, just for you.
Taking all the credit for the kilos of weed
hidden in your trunk, but now I am out,
so you have to be careful at night.
All i wanted was to see your smile again,
but you never did came.
You should be crying right now, not me!
I am gonna make you mine,
literally rip your heart out,
but you will love it, right?

и аз мисля така,че има много за работа,самият факт обаче,че си седнал да пишеш,не е малко
виж това:
ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.
ако ти e нужно да висиш с часове
вторачен в екрана на компютъра
или надвесен над
пишещата машина
в търсене на думите,
не го прави.
ако го правиш за пари или
за слава,
не го прави.
ако го правиш, защото искаш
да вкараш в леглото си жени,
не го прави.
ако трябва да седиш и
да поправяш отново и отново,
не го прави.
ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.
ако се опитваш да пишеш като някой
друг,
забрави.

ако трябва да чакаш да се излее
от теб,
тогава чакай търпеливо.
ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката или на приятеля
или на родителите си или на някой друг,
не си готов.

недей да бъдеш като толкова много писатели,
недей да бъдеш като толкова хиляди
хора, които наричат себе си писатели,
не бъди тъп и скучен и
превзет, не бъди изпълнен със само-
влюбеност.
библиотеките по света
се прозяваха
до заспиване
над твоя вид.
не допринасяй за това.
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.
няма друг начин.
и никога не е имало.


та не го мисли много,то ще си работи само,само ще си намери мястото,както реките си проправят път
Самият аз мисля,че е малко в повече драматично.Но това са си мои мисли
Давай смело!

Благодаря за всичко Поезията не е нещо към което се стремя, но пък когато има муза

Светът около нас умираше,
седяхме двама с теб на двора,
припомняхме си времената стари.
Небето страшно ръмжеше
гледах те в очите,
но буря там не видях
оплетен в косите ти
че ще умра, не се боях.
Разказваше ми детска история,
а аз се влюбвах всеки миг.
Бяхме се запътили към,
но поне бяхме двама с теб.
Върхлитаха ме спомени неизживени,
а светът умираше около нас.

Не остана нищо
само ние в мрака,
нямаше ни време ни надежда,
ни спомен ни пространство.
Само ние с теб
и нашият разговор прекрасен.

Казах "харесвам", а дори
"обичам" бледнее
пред това което изпитвам
към тебе.
Казах, че не съм спал
едва няколко нощи,
а всъщност с месеци
ти си в мислите ми.
О, повярвай ми,
това не е забежка,
не е грешка!
Едва ли осъзнаваш,
колко ме боли.
Боли ме да съм до теб,
когато мислиш за други,
боли ме, когато сама се нараняваш,
боли ме, че съм безсилен.
Стомахът ми се свива,
всеки път, когато те видя.
Мога да те уверя,
ще те чакам.
И ако решиш,
че отново искаш да обичаш
ще съм насреща.
А до тогава, сърцето ми
ще търпи, нека ме боли.
Бих свалил не звезда,
ами слънцето за теб,
защото заслужаваш всичко.
Защо?
Усмивката ти...
Милото ти държание...
Разбирането...
Бих изкрещал чувствата си на света
бих пропътувал света.
Може би никога няма да си моя,
но знай
един ден, ще се срещнем отново,
и отново ще те заобичам с цялото си сърце.

Боли ме - защото не сме близки,
колкото ми се иска.
Боли ме - не защото не си с мен,
а защото си с някого, който ти носи само болка.
Боли ме - защото казах, че те харесвам,
а тази дума бледнее пред чувствата ми.
Боли ме - защото теб те боли, а аз съм безсилен.
Боли ме - всеки път, когато ми пишеш и разбиваш на парчета опитите ми да пренебрегна сърцето си.
Боли ме - всеки ден, в който не виждам усмивката ти.
Боли ме - всеки ден, в който вайбър не изписва името ти на екрана ми.
Боли ме - докато пиша всичко това, ала сам съм си виновен, нали?
Бъди щастлива.
Тогава няма да ме боли.

Сънувах ужасяващ сън.
Теб те нямаше.
Времето бе хубаво.
Слънцето ни се усмихваше и галеше,
сигурен съм, че и ти ни наблюдаваше от горе.
В гробищата, пред залата ритуална...
бяха се събрали черни силуети с черни дрехи
и само цветята им придаваха цвят на сивотата.
Ние всички бяхме там,
всичките ти съученици.
Наскоро завършили училище,
а в този момент - носехме карамфили.
Що за живот е това? Къде е справедливостта?
Живота ти бе отнет от безотговорен шофьор,
но спомена за теб не ще умре, о не!
Краката ми трепереха,
стомаха ми се бе свил...
Майка ти ни посрещна с усмивка през сълзи:
"Благодаря, че сте дошли".
Оставихме си карамфилите,
оставихме си и частица от душите.
И ето че плача над гроба ти,
след като се смеехме заедно в училищните коридори.
Какво сърце, каква личност беше само.
Пролича си от тълпата,
която дойде да ти каже последно "чао".
Така като се замисля не беше сън,
погребението ти бе днес...