Нощта на върколака - книга-игра

Последните кървави лъчи на залязващото слънце играят по заснежените хълмове на Алтагорската долина, когато ти излизаш на превала и хвърляш поглед надолу. Сред гъстеещите сенки под теб се извисява мрачният силует на замъка Алтагор. Дребни човешки фигурки пъплят по пътищата към него, други се тълпят около крепостния ров и на дълга върволица минават по подвижния мост. При други обстоятелства оживлението би изглеждало необичайно за мразовития зимен ден. Но не и днес. Защото заповедта на владетеля Ригоболд е категорична: всички мъже, годни да носят оръжие, трябва да се съберат по залез слънце в двора на кралския замък.
Докато слизаш по стръмния заледен път, ти тревожно оглеждаш долината. Какво може да означава кралската заповед? Обикновено подобни сборове се свикват само при вражеско нашествие, ала сред снежните полета като че няма никакви признаци на тревога. Тук-там в далечината бавно се тътрят волски каруци, натоварени с дърва. Над селцата мирно се вият синкави струйки дим. Не, казваш си ти, не може да бъде война. Самият въздух в тази долина е изпълнен с чувство на покой и безметежност. Но тогава… какво е заставило Ригоболд да вдигне поданиците си на оръжие?
Унесен в тия мисли, ти не усещаш кога си се озовал в подножието на хълма. И изведнъж те стряска гърлен вик:
— Хей, ти! Дай път!
Стреснато отскачаш от пъртината. В следващия миг край тебе профучават четирима конници с развяни алени плащове. Копитата на грамадните им жребци те обсипват със сняг и ти се готвиш да изругаеш, когато първият конник вдига ръка и цялата група рязко спира.
Оглеждаш се. Освен четиримата конници наоколо няма жива душа, тъй че внезапното спиране може да означава само едно: те желаят да разговарят с тебе. Правиш няколко крачки напред и заставаш до тях.
Водачът на групата е широкоплещест мъж с буйна черна брада и мрачни очи под масивния стоманен шлем. Противно на всички закони на любезността ръката му демонстративно опипва дръжката на меча.
— Кой си ти и накъде отиваш? — грубо пита конникът.
За момент се изкушаваш да заявиш, че това не е негова работа, но възпитанието надделява и ти отговаряш:
— Името ми е Леодил, син на граф Аладон. Изпълнявам заповедта на владетеля да се явя в замъка Алтагор.
Чернобрадият мъж избухва в презрителен смях и размахва ръка към спътниците си.
— Чухте ли? Копелето на дъртия Аладон решило да се нареди сред бойците! Е, добре, изслушай ме сега, сополанко. След като благоволи да си кажеш името, нека се представя на свой ред: аз съм дук Аркал де Маладига, а това са моите братя Дзеко, Пино и Биларон. Не ти забранявам да изпълниш кралската заповед. Но запомни едно: тази нощ победата ще бъде моя. Забравиш ли го, ще трябва да освежа паметта ти с острието на меча.
Вглеждаш се в злобните очи на Аркал де Маладига. Изобщо не знаеш за каква победа говори, но гордостта ти е засегната болезнено. Как ще постъпиш сега?

Ако решиш да отговориш на предизвикателството, премини на епизод 109.
Ако предпочетеш временно да се примириш с грубите думи, продължи на епизод 124.

109

Макар че в гърдите ти кипи ярост, полагаш усилия да отговориш бавно и спокойно:
— Не знам за какво говориш, дук де Маладига. Но мога да те уверя в едно: мъжете от рода Аладон никога не са се плашили от надути приказки. Каквото и да се случи тази нощ, аз ще постъпя както ми повелява дългът на благородник.
Дукът отново избухва в смях.
— Я гледай ти! Дребосъкът се прави на страшен! Добре, нещастнико. Ударил е сетният ти час. Само че не желая да си цапам ръцете с отрепка като теб. Брат ми Пино ще ти види сметката.
Без да чака повторна покана, най-едрият от братята скача на пътя и с меч в ръката се хвърля насреща ти.

Ще успееш ли да се подготвиш за сражението? Изпробвай шанса си и избери един от двата епизода:

Епизод 148 или 156.


Да те предупредя. Играта е адски трудна. Има само един път до края. Историята е адски добра. Авторът е този, който е написал Таласъмите се завръщат, където играхме предишният път.

Епизод 148

Първа смърт


Отскачаш настрани и в движение изтегляш меча си от ножницата, но внезапно кракът ти затъва в дълбокия сняг край пътя. Губиш равновесие и падаш по гръб. Докато опитваш да се надигнеш, Пино де Маладига се озовава над теб. Отбиваш първите му удари, но днес шансът не е на твоя страна. С рязко измамно движение мечът на Пино преодолява твоята защита. Усещаш как стоманеното острие се впива в гърлото ти и сред вълна от огнена болка потъваш в мрака на смъртта.

Продължаваме там където няма смърт



Отскачаш настрани и в движение изтегляш меча си от ножницата. Мисълта ти е ясна и хладна. Спомняш си една от най-важните заповеди в уроците по бойни изкуства: използвай терена така, че да поставиш врага в неизгодно положение.
Оглеждаш се. Дълбокият сняг край пътя е мястото, където ще имаш предимство пред тромавия Пино. Отскачаш натам и отбиваш първия удар на противника.
Обхванат от ярост, Пино размахва меча като дърварска секира и нанася удар след удар. Но за тебе не представлява никаква трудност да избегнеш дивите му атаки. Нещо повече — само след минута издебваш удобния миг, за да се хвърлиш напред. Острието на меча ти изскърцва по ризницата на врага. Пино стреснато отскача назад, препъва се и пада по гръб. Пристъпваш към него, но в този миг се раздава мощен глас:
— В името на краля приберете мечовете! Тази вечер ще имате срещу кого да се биете!
Стреснато обръщаш глава и виждаш, че по пътя откъм крепостта се приближава в галоп отряд на кралската стража.
Братята Маладига замръзват от изненада. Единствен дук Аркал запазва присъствие на духа и размахва ръка.
— Спокойно, капитане! Не е станало нищо. Просто беседвахме мирно с този младеж и той прояви интерес към бойните умения на брат ми. Не можехме да откажем на любезната му молба за един кратък урок, нали така?
Капитанът на стражата оглежда подозрително четиримата конници, след това кимва.
— Добре, да приемем, че е така. Сега оставете младежа на мира и благоволете да ме последвате към замъка. Кралят е нетърпелив.

Премини на епизод 169.



Братята Маладига пришпорват конете си и препускат към замъка, следвани от кралската стража. Ти също се отправяш натам, но заснеженият път не е твърде удобен за пешеходци и когато стъпваш на подвижния мост, здрачът вече се спуска над долината.
Откъм двора на замъка долита приглушена гълчава. Минаваш по широкия тунел под крепостната стена и навлизаш сред гъста тълпа от селяни и благородници. Пристигнал си точно навреме. Внезапно тълпата затаява дъх. Отеква песента на тръби и мощният глас на придворния хералд обявява:
— Негово величество крал Ригоболд!
Всички погледи едновременно се насочват към високия балкон, на който бавно излиза кралят. Виждаш го за пръв път и с изненада откриваш, че в него няма нищо величествено. Зад каменния парапет стои прегърбен старец с дълга бяла брада. Бръчките по изпитото му лице издават, че едва ли ще живее още дълго. Ала когато започва да говори, гласът му се оказва удивително мощен и ясен.
— Чуйте ме всички вие. Започва нощта на пълнолунието. Точно преди дванадесет години в такава нощ моят меч срази върколака от Гнилото мочурище. Костите му и днес лежат там, сред блатата. Но преди да издъхне, върколакът се закле, че след дванадесет години ще се върне, за да ме погуби.
Над събраното множество се разнася тревожен шепот.
— Вярвам, че точно така ще стане — продължава Ригоболд. — Ако бях по-млад, щях повторно да се изправя срещу чудовището. Ала годините са отнели някогашната ми сила. Нямам и наследник, който да тръгне вместо мен — знаете, че загубих единствения си син преди повече от две десетилетия. Затова чуйте кралската воля. Тази нощ върколакът ще излезе от Гнилото мочурище и трябва да бъде унищожен. Онзи, който ми донесе главата му, бил той благородник или прост селянин, ще стане мой пръв съветник, а след смъртта ми ще поеме юздите на кралството. Така повелявам аз, Ригоболд от Алтагорския замък.
Кралят отстъпва назад и вратата на балкона се захлопва с трясък сред гробовната тишина. Сетне избухва врявата на стотици гласове. Тълпата се устремява към изхода на замъка. Отначало мислиш, че всички са ентусиазирани от предложението на владетеля. Но когато минаваш на свой ред по подвижния мост, откриваш, че най-малко хора са тръгнали на изток, където започват прокълнатите блата, наречени Гнилото мочурище. Останалите явно са изплашени от вестта за върколака и предпочитат да поемат по най-краткия път към домовете си.
Край крепостната порта остават само неколцина войници. Докато ги гледаш, в главата ти започва да се оформя идея. След като върколакът е обещал да погуби краля, значи трябва да дойде тук. Ако изчакаш край замъка, ще имаш шанс да се срещнеш чудовището. Но от друга страна това означава, че могат да те изпреварят ония, които са тръгнали към блатата.

Какво ще избереш сега?

Ако решиш да тръгнеш към Гнилото мочурище, мини на 191.
Ако предпочетеш да изчакаш край замъка, продължи на 11.

Ще киснем край замъка...това мочурище нещо - 11.

Идеята изглежда наистина разумна. Защо да обикаляш из блатата, когато можеш да изчакаш тук? Рано или късно върколакът трябва да се появи пред замъка. Тогава ще дойде твоят шанс.
И ти оставаш да обикаляш около крепостната стена, като от време на време спираш да се постоплиш край огъня на войниците. Така изминават четири часа.

Продължи на 65.



Внезапно от далечината долита тропот на копита. След няколко минути пред теб дръпва юздите на коня си самият дук де Маладига. Без да чака, той измъква от торбата на седлото си огромна вълча глава с огнени очи и триумфално я размахва пред очите ти.
— Главата на върколака! — изтръгва се от гърдите ти смаяно възклицание.
— Да, сополанко! От утре ще бъда дясната ръка на крал Ригоболд. И тогава ще се погрижа за теб, защото не съм забравил днешното ти нахалство.
Остава ти само да признаеш, че си загубил. Явно хрумването да чакаш край замъка не беше от най-добрите ти идеи.

Втора смърт Приключението тепърва започва

Връщам на другата линия.



Нощта е обгърнала Алтагорската долина, но сиянието на пълната луна и блясъкът на снега осигуряват достатъчно светлина, за да крачиш уверено по пътя към Гнилото мочурище. Разлюлени от зимния вятър, голите дървета унило размахват клони, сякаш искат да те предупредят за нещо. Но ти упорито продължаваш напред.
В снега по пътя тъмнеят отпечатъци от копита и човешки стъпки. Въпреки всеобщия страх, мнозина кандидати за наградата са те изпреварили. И сред тях навярно са братята Маладига.
Унесен в мисли за дука и неговите братя, ти не усещаш кога през полето към тебе се е приближила една черна сянка. Забелязваш я едва в последния момент, когато лети през въздуха. Само след миг сянката ще се стовари върху теб. Какво ще предприемеш?

Ако желаеш незабавно да извадиш кинжала от пояса си, мини на 25.
Ако първо се опиташ да отскочиш от удара, продължи на 49.

Скачаме - 49

Отскачаш настрани, като същевременно се мъчиш да измъкнеш кинжала от пояса си, но черната сянка те поваля на снега и близва лицето ти с огромен горещ език. С изумление откриваш кой е бил нападателят — вярното ти куче Барк! На шията му виси парче от разкъсана верига. Навярно не е издържал да стои сам и се е втурнал да те търси.

— Барк, ти си едно лошо и непослушно куче! — скарваш му се ти. — Да, точно така, ти си едно лошо куче и няма какво да се правиш на нещастен. Колко вериги скъса тая година? Осем ли бяха или девет? Не ми се подмазвай! Тази нощ трябваше да си стоиш у дома. Какво да те правя сега? А? Казвай какво да те правя?

Наистина, какво да правиш с Барк? Имаш само две възможности. Ако искаш да го вземеш със себе си, прехвърли се на 58.
Ако решиш да го отпратиш обратно у дома, мини на 66.

Ако искаш да го вземеш със себе си, прехвърли се на 58.

Барк вече е усетил решението ти и весело почва да подскача наоколо. Явно е убеден, че предстои някаква много забавна игра.
— Кротко, Барк! Кротко! — успокояваш го ти. — Целия ме направи само сняг! Добре де, разбрахме се. Идваш с мен. И отсега нататък искам да се държиш като добро куче. Никакви игри, никакви пакости! Тръгнали сме по много сериозна работа… Чакай! Барк! Какво правиш?
Преди да разбереш какво става, Барк се хвърля върху гърдите ти с цялата си тежест. Отново падаш на снега и в същия миг над главата ти профучава стрела. Когато се надигаш, през полумрака към теб бавно крачат четири едри фигури.
— Дук де Маладига!
— Да, аз съм, сополанко. Нали те предупредих да не заставаш на пътя ми!
Нямаш време за колебание. Трябва веднага да решиш как ще постъпиш.

Ако си готов да се биеш с четиримата братя Маладига, продължи на 92.
Ако смяташ за по-благоразумно да побегнеш през заснеженото поле, мини на 98.

С рязък замах изтегляш меча от ножницата и заставаш стабилно, готов за предстоящата схватка. Но сам разбираш, че шансовете ти срещу четирима опитни противници не са големи. Затова опитваш да избегнеш кървавия сблъсък.
— Дук де Маладига! Спри! Каквото и да си мислиш, днес на кръстопътя не съм имал намерение да те оскърбя!
Дукът отвръща със злобен смях:
— Да ме оскърбиш ли? Кой говори за оскърбление, хлапако? Тук става дума за нещо много по-важно! Власт! Власт и могъщество! Даже Пино го разбира с пилешкия си мозък. Нали, Пино?
— Точно така, братко — отговаря пилешкият мозък.
— Ето, виждаш ли, Пино разбира, макар че е тъп като букова пейка. Разбери го и ти. Онзи, който убие върколака, ще стане най-могъщият човек в кралството. И този човек ще бъда аз. Не искам никой да се изпречва на пътя ми. Затова ти давам една последна възможност. Имаш пет секунди, за да си тръгнеш обратно. Решавай!

След думите на дука те обзема колебание. Не смяташ да се откажеш, но би могъл да се престориш, че тръгваш обратно към замъка, а после да заобиколиш през полето. Ако избереш този вариант, мини на 116.
Ако отхвърлиш категорично предложението на Маладига, ще попаднеш на 136.

4 на 1 ....я на 116

— Е, хлапако, петте секунди изтекоха — заканително изрича дукът. — Какво реши?
— Поведението ти е недостойно за благородник, Маладига!
— Ако обичаш, спести ми нравоученията! Простолюдие или благородници, всички сме еднакви, когато работата опре до пари и власт. Избирай!
Махваш с ръка и унило вдигаш рамене.
— Е, добре… Принуждаваш ме да отстъпя пред грубата сила. Тръгвам си… но още утре всички ще узнаят що за хора са братята Маладига.
— Върви, върви! И без тебе славата ни се носи из цялото кралство. — Гласът на дука изведнъж става многозначителен. — Сбогом, хлапако.
Поклащаш глава и сподирен от Барк, бавно тръгваш по пътя към Алтагорския замък. Но само след няколко крачки внезапно предчувствие те кара да обърнеш глава.

Провери шанса си:

4 или 184?

4

Предчувствието не те е излъгало. Виждаш как Пино надига арбалета си, готов за стрелба. Подлостта на тия хора е изумителна, но сега нямаш време за възмущение. Рязко отскачаш настрани и стрелата изсвистява край ухото ти. Без да оставиш време на врага да презареди, побягваш през дълбокия сняг.
Надяваш се само на едно: че Аркал не ще иска да си губи времето с преследване. И надеждата ти се оправдава. Когато поглеждаш назад, братята Маладига вече се отдалечават по пътя към мочурището.
Спираш и бавно се връщаш назад. Твърдо си решил да продължиш към Гнилото мочурище, но отново се колебаеш как да го сториш.

Ако желаеш веднага да тръгнеш напред, прехвърли се на 104.
Ако изчакаш десетина минути, за да не се натъкнеш пак на противниците, мини на 85.

Ако желаеш веднага да тръгнеш напред, прехвърли се на 104.