Какво усещате за бъдещето си?

Както обяснявах на Ели, изведнъж усетих как всички се уединяват с половинките си, или почвам да се раздалечавам с хората. Особено ако не искате да сте семейни или нямате любовен успех, какво би запълнило тази дупка? Някак си всички изчезват и остава само напредването на времето, воят на кучетата и самотата. Това от гледна точка на 4-курсничка. А вие: Какво предусещате за себе си? Ако е подобно на моето, какво бихте споделили? :/

точно в момента една празнина.

абсолютно нищо, наистина
пълна загадка е за мен
засега просто го давам на автопилот и ... каквото дойде, надявам се да е хубаво.

Аз имам чувството, че ще драпам с нокти и зъби и на края нищо няма да постигна.
Всеки си отива, всичко приключва, всичко се прецаква. Появява се нещо хубаво за кратко и ти му ебаваш майката.
Мисля си, че сега чакам нещо, ама не знам какво и всъщност не знам за какво точно се боря.
Но пък из целия този негативизъм, от време на време, блесва една светулка и ми казва: бори се, защото светът е балансиран и никога няма само лошо или само хубаво. И тогава си мисля обнадеждено, че всичко има смисъл, и се виждам успяла и щастлива. И с приятели, животни и щастлив баща.