Добрите хора повече ли страдат?

Според вас добрите хора повече ли страдат и защо?

Всички хора страдат. Няма значение добри или лоши. Има хора обаче, които си мислят, че страданието ги прави специални, сякаш и другите си нямаме проблеми.

От друга гледна точка, ако под "добри" разбираме мили, приятелски настроени хора, да, те страдат повече, защото биват наранявани от едни гадни същества наричащи се "хора".

Определено! Просто тези хора са твърде добре настроени към свят и хора, които не биха им отвърнали със същото.

мисля, че да. дори да не става въпрос за някакви конфликти (било то вътрешни или свързани с другите) и разочарования, съм забелязала, че на истински добрите хора най-малко им върви и получават по-малко, отколкото заслужават.

интересно ми е по какви критерии преценявате дали някой е добър или не?
и смятате ли себе си за добри?

(звучи леко джъджментал, но просто наистина ми е интересно)

аз не мога да преценя за себе си каква съм, но винаги съм казвала, че добри и лоши хора няма. наричаме ги такива, на база личните ни преживявания с тях и начина, по който са се отнесли.
сещам се за един цитат, който мога да споделя с вас:

"Някои казват, че съм добър приятел, други, че съм студен и отдръпнат. Всъщност, когато ме описват, всеки рисува картината, която е заслужил.”
Йохан Волфганг фон Гьоте

та... в крайна сметка... как преценяваме кой е добър и кой лош? дали е лош само за нас или за всички?

и защо само добрите да страдат? мисля, че всеки страда по свой си начин. просто тези, които вие наричате лоши избират да не го показват.

това, което мисля е, че по-правилно да кажем - добрите хора просто са по-глупави. (reference към "Идиот" на Достоевски)

Не мисля, че добрите хора са по-глупави. Най-добрата ми приятелка е от онези хора, които не са егоистични, биха дали (каквото и да е) дори на непознат (виждала съм го и съм била изумена), което много малко хора могат да го направят, независимо, че твърдят обратното. Та тя е възпитана да се отнася добре с всички, никога не вика, никога не се оплаква, гледа да помогне с каквото може на всеки (тъй като е по-заможна и вярва, че има причина да е такава - да помага на другите), ужасно много се старае да направи всички около себе си щастливи и доволни, като доста пъти пренебрегва собствените си желания, но въпреки всичко на нея й се случват супер гадните неща. А тя не е никак глупва, дори напротив, страшно е интелигентна. (не я хваля, имам приятели дето са супер тъпи, но все пак си ги обичам :Д) Изумена съм, че може да съществува такава несправедливост, но дори на мен ми се случват супер хубавите неща, а осъзнавам, че не ги заслужавам, тъй като съм далече от определението "добър човек", защото не съм безкористна, егоистка съм, наранявам хората около себе си съвсем съзнателно, като се замисля бих свършила големи глупости, които да са в ущърб на другите и т.н. И все пак не знам какво определя дали човек е добър, или лош. Няма такъв критерий, по който да определиш човека. Но според мен лош човек е онзи, който се отдава изцяло на "демоните си". Всеки малко или много го прави, но може би лошите хора са онези, които са се превърнали във въпросните демони.
Може да звучи наивно и детско за възрастта ми, но все пак това е моето мнение.

Много хора се озлобяват именно защото са понесли много болка. Не казвам, че е хубаво да си го изкарваш на другите заради лична драма, казвам го от гледна точка на това, че и 'лошите' не са застраховани. Друг е въпросът, че при тях болката за другите може да бъде по-притъпена, защото нямат скрупули да нараняват.

мнението ми се застъпва с това на ερsilonε - добри и лоши хора няма,по-скоро тези,които намираме за лоши,така възприемат света - а намирам за неправилно да виниш някого за това,което е.
колкото до страданието,то е въпрос на мироглед,както се чувстваш и каквото ти се случва,от теб си е.