Всъщност вече не мога да преценя.
На мнението съм, че ако политиците толкова си имат проблеми помежду си, да си направят един дуел с водни пистолетчета.
Но пък ако една държава няма армия, а друга я нападне? Кофти ситуация.
И все пак със сигурност пътят е просветата и възпитанието.
Когато една нация живее в добродетел, Бог й нарежда бъдещето. Всички беди стават в следствие на лошите ни постъпки като общност.
Тоест, не знам как точно да подходя към самата военна институция, но знам, че тя не е главната сила, която пази една държава и народ.
Пътят, който Бог ни е завещал, е безусловната Любов, а войната е нейният антипод - стига да не е освободителна война, но при една мирна държава нещата вече се правят по друг начин.
