Ъм..ще пусна две разказчета,името на темата съдържа части от заглавията и на двете хД...:
Песента на Зимата
Коледа е...това личи от всичко наоколо.Бели снежинки устремено летят към земята и я покриват с плътно одеало.Реките са заледени,а по леда са се образували красиви фигури с майсторство,неспособно да бъде постигнато от човешка ръка.Дърветата са оголени-по тях вече няма листа,и макар и празни,те са всетъй красиви...птиците по тях вече не пеят радостни песни..сега те са замлъкнали...сега те слушат песента на Зимата..а нейната песен е красива..тя е жестока,студена,но има нещо приказно в песента и,нещо,което те кара да я слушаш винаги.тя звучи навсякъде-в силния студен вятър,в скърцащия сняг...
Буен огън гори в камината на една къща и двама млади влюбени са седнали около него...кои са те?Къде живеят?Каква е събдата им?...нима има значение?...те просто слушат...слушат песента на зимата и и се възхищават...за тях тя е нежна,мила...и те са щастливи,могат да я слушат вечно...
А вън,в близост до къщата им,лежи едно дете..сираче..само..изоставено...студено му е,но то няма къде да иде...то също слуша песента на Зимата..но за него тя е жестока..тя е студена и няма милост към бедното същество...
В далечна пещера в една затънтена гора лежи мечка...Зимата с всичка сила пее своята песен,но тя не я чува..за животното тя е приспивна,омайваща,песен,която я кара да сънува ....
За всеки песента на Зимата е различна....нежна за щастливите,зловеща за нещастните,приспивна за спящите....
А е Коледа.....на този ден всеки има едно желание-песента на Зимата да е нежна към него,да не го ранява..а нея не я интересува..дали ще е празник,или делник,тя винаги е колкото нежна,толкова и жестока......
Неочаквано Зимата се разгневява...двама бивши влюбени се карат...вън..в студа...изведнъж за тях топлата песен на Зимата е станала леденостудена..студът се прокрадва в сърцата им,и досегашното „Обичам те” се превръща в „Мразя те”...а дали това не са същите до преди малко влюбени топли сърца,които с радост стояха до буйния огън?
След малко тя се успокоява и в същото време семейство е осиновило едно бедно,примръзнало сираче и сега то стои край горещата камина...неочаквана песента на Зимата сега му се струва нежна,топла,красива...то вече е забравило нейните студени нотки,които е изпитвало преди...
В голямата пещера ледено късче се счупва и пада върху мечката.Тя се събужда с яростен рев...до скоро приспивната песен на Зимата сега и се струва разбуждаща,неприятна...мечката се свива на кълбо и се опитва да не я слуша,но тя вече не звучи нежно в ушите и,а се набива със страшна сила...
Песента на Зимата мени предпочитанията си..тя е непостоянна като малко дете...може да е благосклонна към едни,а после да им забие нож в гърба..тя е коварна...понякога от жестока става изкушаващо нежна...защото понякога е и милостива....
Никой не може да знае каква песен ще изпее Зимата за него..а може само да се надява тя да е в добро настроение...
А е Коледа...и всичко е въшебно,приказно..а най-вълшебна е Песента на Зимата.....
Край
Смъртта на една душа
"Хей!Здравей!Как си!?Надявам се да си по-добре от мен...Защо не съм добре?Ами...защото целия ми живот е един такъв..скапан...в него нямаше нищо хубаво...безрадостно детство...училище,в което нямах много приятели...разбиха ми сърцето...сега сети ли се коя съм?Не!?О,драги ,наистина ли желаеш да ти опресня паметта?Е,предполагам,че имам време,преди да умра...как така ли?Ами така...държа нож,всеки момент ще си прережа вените,и така...казваш "да,бе"!?Ще видиш...
Та...да започвам историята,а?
Един ден аз те срещнах...младо,хубаво момче,с красиво и лице и невероятен поглед...знаеш как е..."любов от пръв поглед"...ден и нощ мислех за теб...за усмивката ти...абе,сещаш се..и един ден..оле,майчице...ти ме заговори...не можех да повярвам...как така едно момче като теб,което може да има всяко момиче,ще се обърне към мен,причислена към задръстенячките и зубърките...но ти не се отказа ...всяка твоя дума ме пленяваше,караше ме да изтръпвам...всеки твой жест ме караше да летя..ами усмивката ти?Най-слънчевата и прекрасна усмивка...Малкото приятелки,които имах,ме предупреждаваха..."стой далеч от него",казваха..."той ще те използва,и ще те изостави после"...но аз не се отказах...бях залепена...бях самотна...ти бе нещо ново в живота ми,и аз не исках да се откажа от теб...
След време се събрахме...аз и ти...цялото училище гръмна...Красавецът със Задръстенячкана?Как,не...някои дори мислеха,че съм вещица,за да те опия така,че да тръгнеш с мен..други пък усетиха какво правиш...но аз не...аз те обичах...дадох ти всичко,което имах...в началото ти бе добър,нежен..господин Перфектен...или поне така ми се струваше..излетите из парка,ходенето на море...на дискотеки....на ресторанти...панаири...кино...концерти...забавленията с теб нямаха край...след месеци не успях да се позная...ти беше като опиат за мен...наркотик,от който бях зависима...и ти дадох всичко мое...цялата ми любов...после,когато си мислех,че нищо не може да ни раздели...разбрах,че всъщност може...ти ме бе поканил на среща...трябваше да ида до вас,и щяхме да ходим на някакъв концерт...да,де,ама аз закъснях...много...с около час,час и нещо...не бе моя вината...имах клоч от твоя апратамент и си отключих...и те видях...с Нея..красива,синеока блиндинка...в ръцете ти..в прегръдките ти...и тогава...усетих...че умирам...сякаш всичко...душата ми,сърцето ми...сякаш се пръснаха в един миг...оттогава не съм се чувствала жива...никога повече....ти дори не се опита да ме помолиш да ти простя...просто каза "Да,мацка...използвах те,и ти се хвана!Приеми го,защото иначе ти губиш!"...Това ме довърши окончателно...целият ми живот загуби смисъл...
Всеки ден те миждах с нея...всяка мисъл бе за теб и Нея...не можех да дишам..умирах от болки в сърцето от любов към теб...всяка крача бе болезнена...нямах сили да плача...и осъзнах,че макар тялото ми да е живо...душата ми го бе напуснала....аз не пожелах да го държа още на ръба...просто нямам причина...нищо няма да се оправи...
Всички ще кажат "О,глупаво момиче...защо се погубва,това е само някакво увлечение,ще се оправи"...НЕ!Няма да се оправя...истинската любов идва само веднъж...и след нея няма ЖИВОТ!Други пък ще ме съжаляват-"О,милата,какво е преживяла"...НЕ!Не искам да ме съжаляват!Не желая това!Искам само да знаят!Защото макар аз да умирам,ти ще останеш...искам да разбереш какво направи с мен...искам да се покаеш...и това не го правя,защото те мразя...а защото държа на теб..ти си продал душата си на дявола,и аз те моля-откупи я....не я загубвай...Дано разбереш...Стискам палци...и все пак...дано съжаляваш...искам да съжаляваш,защото ти ме погуби...не ножа..ТИ,И САМО ТИ!.........И,само още нещо.........каквото и да ми направи.........и въпреки,че ме уби..........ОБИЧАМ ТЕ!"
Това писмо било намерено до писмо с преразяни вени,седмица след като скъсала с приятеля си...думите "обичам те" били изписани с кръвта на момичето...
Не са много дълги,нито много хубави,но...и вторият бие май към Емо...
